Наоколо ухае на джинджифил...
Карина Даниелова Терзийска, 13 г., ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград
Коледна звезда
Наоколо ухае на джинджифил. Ние със сестричката ми Йоанка украсяваме дома с коледен дух, а баба пече сладки. Това сигурно е вторият ми любим ден след Коледа – подготовката и украсяването за нея. Този празник не е обикновен – в него има една магия – той е обичан от всички в семейството, празник на любов и радост, на мечти и надежди, на приказки и подаръци! Тогава всички се чувстваме сякаш на друго място, на друга Вселена, където щастието възтържествува...
Но нека да се върнем вкъщи на топло, където ухае на Коледа и въздухът е напластен с коледен дух. С Йоанка сме почти готови с украсяването на елхата – вечнозелено дръвче, което символизира вечно горящия огън на живота и неумиращата природа. Аз никога не съм смятала, че трябва елхата да е много скъпа, голяма и натруфена, а напротив – най-важното е да е украсена с любов и желание, и именно тогава заблестява ярко с вълшебна сила. Нашето коледно дръвче сияе от красота, но ни остава само да поставим и звездата на върха…
- Како, а защо е толкова важно да сложим звездата? Защо пък точно звезда? – пита ме малката ми сестричка – Не може ли да е сърце, цвете или нещо друго?
- О, Йоанка, нима не съм ти обяснила? Ела – казах аз, хванах я за ръчичките и седнахме на мекото канапе, - нека ти разкажа. – Тя ме погледна с блестящите си сини очички, в които сега проблясваха любопитство и нетърпение, чакайки ме да започна. – Още преди много време хората са си украсявали коледни дръвчета, но при тях всичко означава, символизира нещо…
- Как така? – попита ме тя с нескрит интерес.
- Ето, продължавам – усмихнах се аз. Обичах да прекарвам време с нея, да й разказвам всякакви чудати истории и да наблюдавам светналото й от щастие детско личице. – Та, така например коледните чорапчета, нали ги помниш, там където мама всяка сутрин ни поставя изненадки? – тя кимна, а кестенявите й коси се разлюляха. – Историята им се свързва с легендата за Св. Николай – той пъхвал парички в изпраните вълнени чорапи пари на бедни, но добри девойки, за да могат да се омъжат.
- Ооо – възкликна тя – Това е много мила постъпка.
- Да, така е – засмях се аз. – Гирляндите пък ни носят послание да се замислим за пътя, който изминаваме, с неговото начало и край, захарното бастунче представлява гегата на овчаря, камбанката е символ на вярата и надеждата, във времето тя е служила за връзка между хората, а свещите ни показват, че Исус Христос е светлината на света и че винаги ще бъдем под неговата закрила.
- А звездата? А звездата? – попита ме нетърпеливо тя, а лицето й се озари от собствена светлина.
- А грейналата звезда – продължих аз, като погалих нежно малкото й носле – Витлеемската звезда е посочила пътя на тримата мъдреци да намерят Исус при раждането му, тя е символ на обещанието на Бог да ни дари със Спасител.
- Еха – възкликна сестричката ми, а очичките й сякаш се уголемиха – како, хайде, хайде да я поставим!
- Да, хайде – усмихнах се аз, хванахме се за ръчичка, хванали Витлеемската звезда, дигнахме се на пръсти и окичихме елхичката като с коронка. Тя заблестя сякаш още по-ярко, докато ние й се любувахме.
След това гушнати в прегръдка, загледахме звездите на небето и мога да се закълна, че видях как най-ярката от тях ни намигна.
