Проф. Ковачева допълва, че тези допълнителни разходи за домакинстват възникват на фона на рекордно високите регулирани цени
Омбудсманът Диана Ковачева сезира енергийния министър Румен Радев заради множеството жалби и сигнали към институцията от граждани - битови клиенти на топлофикационните дружества, на които им се налага по силата на европейското и на българското законодателство да отделят голям финансов ресурс, за да си купят водомери и топломери с дистанционно отчитане.
„Разходите за замяна на топлинния разпределител само на един радиатор с нов уред с дистанционно отчитане са в размер над 50 лв. (в това число: стойност на уреда, доставка, монтаж, заснемане, програмиране, активиране на радиофункция, пломбиране), а за един водомер за топла вода с дистанционно отчитане най-често превишават 100 лв. Така за преоборудването на малко жилище с две отоплителни тела сумата надхвърля 200 лв.“, пише Диана Ковачева.
Затова тя настоява държавата спешно да изготви финансов инструмент за справедлива подкрепа на повече от 570 домакинства на централно топлоснабдяване, защото най-късно до 1 януари 2027 г. те трябва да поставят по-скъпите уреди за дистанционно отчитане на топлинна енергия. Това се очаква да стане най-масово през 2024 г., когато изтича вторият 10-годишен гаранционен срок на уредите след въвеждането на системата за дялово разпределение на топлинната енергия.
„Поради поетапното изтичане на гаранционните срокове на радиаторните разпределители, както и на валидността на удостоверенията за метрологична годност на индивидуалните водомери за топла вода, хиляди домакинства вече получиха задължителни указания от своите топлинни счетоводители в 1-месечен срок да извършат замяна на старите средства за дялово разпределение с нови устройства с дистанционно отчитане. Съгласно действащата нормативна уредба неизпълнението на тези указания води до начисляване на служебно завишено потребление на топлинна енергия „на база“ по партидата на клиента и до формирането на изкуствено завишени сметки на стойност десетки и дори стотици левове“, подчертава омбудсманът
Проф. Ковачева допълва, че тези допълнителни разходи за домакинстват възникват на фона на рекордно високите регулирани цени на топлинната енергия, които битовите клиенти на топлофикациите плащат през настоящия ценови период.
„Обръщам внимание, че задължението за поставяне на средства за дялово разпределение с дистанционно отчитане произтича от Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г., която е транспонирана в българското законодателство. Съгласно § 75 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност (в сила от 12.03.2021 г.) в срок до 01.01.2027 г. монтираните средства за дялово разпределение на топлинната енергия, които не са с възможност за дистанционно отчитане, следва да бъдат преустроени така, че да осигуряват възможност за дистанционно отчитане, или да се заменят със средства с дистанционно отчитане. В допълнение, чл. 140, ал. 7 от Закона за енергетиката изисква при монтиране на нови средства за дялово разпределение същите да бъдат с дистанционно отчитане“, пише още Диана Ковачева.
Тя припомня, че за значимостта на този обществен проблем вече е сезирала енергийното министерство по времето на служебното правителство и е предупредила, че според някои оценки преминаването от уреди с визуално отчитане към уреди с дистанционно отчитане ще струва на битовите клиенти над 100 млн. лв. за периода 2021-2026 г., защото на замяна подлежат общо около 1,276 млн. радиаторни разпределителя и около 660 хил. индивидуални водомера за топла вода. Посочва, че още тогава е предложила на Министерството на енергетиката чрез управляваните от него средства от еврофондове да подкрепи финансово битовите клиенти на топлофикационните дружества, но за съжаление и към момента няма обратен отговор или становище по поставения проблем.
Проф. Ковачева припомня и друг факт - предложила е различни варианти за справедлива подкрепа, например - финансовата компенсация да бъде в размер на определена част - процент от общия разход, който всеки битов клиент на топлопреносно предприятие прави за преоборудването на имота си със средства за дялово разпределение на топлинната енергия с дистанционно отчитане. А в случай на силна ограниченост на ресурса за подкрепа - е посочила като възможен и подходът, при който държавата да компенсира в пълен размер само разходите за преоборудването с дистанционни уреди, направени от граждани, които имат право на социална помощ по чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане.
