Костадин Молеров - съчетание на сила и разум в едни смътни български времена

Снимка: Димитър Карастоянов, Димитър Тодев и Кочо Молеров в 1903 г.

Димитър Молеров носи много по-спокоен дух от брат си.

Той е познат сред банскалии като спокойна личност, отдаден на творчеството и науката.

Кочо се занимава с революционна дейност, която е отразена и в произведенията му. Участник е в две събития, които имат регионално и национално значение.

През 1901 г. заедно със съратниците си Яне Сандански, Христо Чернопеев, Кръстьо Асенов (ръководители) и съселяните си Мингьо (Димитър) Тодев, Кочо Молеров участва  в аферата „Мис Стоун”. За това събитие може да се разказва много, но в случая е важна личността на Костадин.

Накратко тази така наречена афера е организирана с цел да се съберат средства за подготовката на бъдещото Илинденско – Преображенското въстание. За заложници са взети американската милионерка Мис Елана Стоун и българската ѝ сътрудничка Катерина Цилка (бременна повреме на пленяването). Потърсен е откуп от османските власти, който е успешно взет.

След „освобождението си” Елена Стоун споделя, че първоначалното ѝ мнение за  похитителите ѝ  е било, че са груби и недодялани. След повече от година в похищение, Стоун опознава „бунтовниците” като съвсем интелигентни, талантливи и любознателни мъже.

Това се доказва и в произведенията, написани от Кочо „в движение”, повреме на престоя му в някои окоп или на пост. Пример за такава творба е „Жалана ми,бабо,послушай” – поема, придружена с авторска  мелодия, възпяваща смелостта на Радон Тодев.

От тук заключваме, че Костадин Молеров е всестранно развита личност – революционер, поет, музикант, просветител и не на последно място достоен за уважение баща.

Събитията покрай неуспеха на въстанието и смъртта на съратника и съселянин на Кочо – Радон Тодев, вдъхновяват поета да създаде това лирично произведение, познато сред банскалии с името „Глуха е доба потайна”.

Поемата е кръстник и на цялата стихосбирка, в която е поместена, чийто автор е братът на Костадин Димитър Молеров. На корицата на малката книжка е портретът на Радоновата майка.

„Хайдушки дневник” от Костадин Молеров  – доказателство за талант и откровеност.

Ни най-малко замислен като художествена творба, дневникът на Кочо воден повреме на хайдушките му години, се явява истинско доказателство за еродираността на свободобореца и чистата доза истинност за реални исторически събития. Не са напразни и думите на Мис Стоун за интелигентността на похитителите ѝ.

Най-добре би било да цитирам част от написаното,защото думите на Костадин са не само красиви, а и мотивиращи:

Днес е 12 март 1902 г. Аз съм в Лъджене. Нищо особено. Днес търсих в библиотеката на Каманица „Бокловата история”. Исках да си дочета това огромно творение, което вече съм зачел. Търсих и „Мъртвите сибирски полета”, но не ги намерих за жалост.

На 13 март е почивка. Изтегарих се под две ели и чета „Съвременният материализъм” от Шопенхауер. Той напада Хегел. Чета и се спирам да поразмисля. Срещу мене и друг четник чете „Литературни възпоменания” от Тургениев. Други пък спят ...

Днес дневникът се съхранява сред архивите на потомците на двамата братя. Не е част от книжнината на музейния комплекс.

ПРОЧЕТЕТЕ ЗА: БРАТЯ МОЛЕРОВИ - НОВИТЕ БРАТЯ МИЛАДИНОВИ В ПИРИНА 

 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода l9n