Уважаеми българи, уважаеми съграждани,
Днес се навършват 80 г. от рождението на българския поет Биньо Иванов. Роден в с. Бараково, община Кочериново, икономист по професия. Работи като редактор в алманах „Струма”, впоследствие се установява да живее в град Кюстендил.
Поетът на живата истина, създателят на светове без граници, без фалш и лъжа, поетът вечен, космичен и различен, наречен от някои „велик лирик” - това е Биньо Иванов.
Непреклонният Биньо, на когото Сдружението на българските писатели му присъжда специална награда посмъртно за книгата му „Часът на участта”. Той е автор на девет стихосбирки. Превеждан и публикуван в различни антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др.
Като неприлежен и непослушен поет, през 1993 г. той подкрепя с гладна стачка исканията на поета политик - Едвин Сугарев, който се осмелява да иска оставката на тогавашния президент.
Нека си спомним за Биньо и да възстановим най-известните му творби! Да се поклоним пред неговия талант и борчески дух!
Иван Андонов
Председател на НЧ „Братство 1869” - гр. Кюстендил
ДО ДРУГАТА ТРЕВА
До другата трева на мартеница ахнала,
Довиждане и всичко хубаво на всички.
Дошъл е вятърът до края на гората,
Разплетени са шепа паяци жестоки,
Завързани са девет клони удушвачи,
А другите остават, защото няма време ,
До другата трева, довиждане и всичко.
До 100 години дишах, до сто и петдесет,
но леко съм тъгувал, почти не съм горял,
И лакът съм пораснал, и педя път съм имал,
И колко съм бил верен, неверен и еднакъв?
Остават много неща, защото няма време,
до другата трева, довиждане и всичко.
Средречна песъчинка, светило на небето,
нахапана малина, ужилена забрадка,
начукан боб разсеян и лодка за морето,
и радио в ухото на тъжния съсед,
до другата трева, довиждане и всичко.
/Ти падаш върху мене, черго, изтъкана.
От януарски облак и вятър, свирил в лед
И всичко пак си идва, но ме заобикаля/
До другата трева,
До другата трева…