Кирил Пецев представя новата си книга „Църна месечина“ в Симитли

Новата си книга „Църна месечина“ ще представи пред публиката на Симитли Кирил Пецев. Романът му е поредното интелектуално предизвикателство за любителите на конспиративни теории и продължава харесваната от писателя сюжетна линия на вълнуващото приключение по пътя на преодоляване на личното невежество. Представянето е утре, 17. октомври от 17:30 часа в Читалище „Св. Климент Охридски“ в Симитли.

Потомък на бежански родове от селата Горни Порой и Негован от Егейска Македония, той е роден в средата на миналия век в град Петрич. Там, заедно с гимназиалното си образование, получава и първите си житейски уроци, поуките от които му дават основание да заложи бъдещето си на персонална идентификационна парола, кодирана в твърдението: „И кръв да плюваш, казвай – дренки съм ял!”

С това разбиране крачи по житейската си пътека, свързана професионално с Радио Благоевград в началото, а по-късно с Националното радио, на което е кореспондент за Благоевградски окръг. Успява да съчетае професионалната си амбиция и със съответстващо образование във факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Бързо става и член на Съюза на българските журналисти. Не се притеснява да провери качествата на професионалния си опит в продуцирането на една от първите частни радиостанции в страната, излъчваща на територията на Благоевградски окръг. Пътечката, бавно, но последователно, става път, застлан с хиляди изписани страници и изговорени радиоминути актуална журналистика и стотици часове телевизионна публицистика.

От главната професионална посока тръгват и отклонения, натоварени с административни функции в управлението на културната дейност в Благоевград и окръга, а по-късно и в политиката, като председател на Общинския съвет в Благоевград и заместник-кмет. Тези професионални отклонения дават допълнителен опит, който му позволява да обобщи, че само в политиката пътищата на равен терен правят завои.

Обръщайки се назад към правите и кривите участъци на житейския си друм, към успехите и разочарованията, авторът прави самоиронична констатация за преживяното: „Един живот, накацан с амбиции, като лайно с мухи”. Стигайки до това заключение, счита, че там някъде е границата между публицистиката и белетристиката в личните му творчески амбиции.

Променя се и паролата, която отразява и променената гледна точка. Вече казва: „Животът ни е даден да го живеем, не да го борим.” И тръгва по неговата нова логика. Първите опити са в началото на деветдесетте години със сборника разкази „По горнилото”.

Дадената тогава заявка очевидно е чакала своето време, за да стане белетристичното перо по-амбициозно и по-нетърпеливо и от 2012 до 2017 година да доведе до издаването на пет книги: „Покровителите Дуло”, „Посветените”, „Знаците на Армагедон”, „Нощта на мъртвата луна” и „Божественият код”, обединени под общото заглавие „Тумулус”. Те са достатъчно основание Съюзът на българските писатели да го припознае за свой член.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa