Кратка биография на Патриарха
Произход и образование
Патриарх Неофит има светско име Симеон Николов Димитров. Роден е в работническо семейство. Баща му е железничар, а майка му е прислужничка. И двамата са безпартийни. Майка му е силно религиозна, редовна посетителка на църквите „Св. Петка" и „Св. Неделя". Тя изиграва основна роля за постъпването на сина й в семенарията.
След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. Симеон Димитров е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш. Завършва я през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Климент Охридски" в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по „Църковно пение" при Московската духовна академия. От септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „Климент Охридски" в София.
Приемане на монашество
На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е постриган в монашество с името Неофит от българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий. На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а през 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя" и за йеромонах. От 1975 г. Неофит е диригент на Софийския свещенически хор, а от 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г.
По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя" е възведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим. От 1981 г. до края на 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски" и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.
От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от юли същата година Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски". Този пост той заема до януари 1992 г. От 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при „Св. Александър Невски".
Утвърден за митрополит
На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април същата година е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.
Като Русенски митрополит Неофит е и председателстващ заседанията на Св. Синод на БПЦ, а също е избран за председател на синодалната Просветна комисия.
Избор за патриарх
Неофит е един от тримата митрополити, които на 16 февруари 2013 г. са номинирани за участие в избор на български патриарх от Патриаршеския избирателен църковен събор, провел се на 24 февруари същата година.
До избора му обаче се стига, след като Светия синод изпада в патова ситуация в резултат на двудневни гласувания, при които никой митрополит не успява да събере необходимите 10 гласа.
Определянето на тримата кандидати се развива така: на първия тур 10 гласа успява да спечели Старозагорският митрополит Галактион. В следващите 25 гласувания, проведени в рамките на два дни, обаче митрополитите Неофит и Гавраил получават по 9 гласа.
Светият синод излиза от патовото положение, като прави компромис и приема намаляване на необходимите гласове от 10 на 9. Така на 26-то гласуване Неофит и Гавриил са избрани. От тримата кандидати за патриарх са Ловчанският митрополит Гавриил не е с агентурна принадлежност, факт, известен от януари 2012 г., когато Комисията по досиетата обявява принадлежността към Държавна сигурност на 11 от 14 митрополити в Светия синод.
Агентурната принадлежност към ДС обаче не се оказа морален или какъвто и друг проблем за делегатите на събора и те с голямо мнозинство избират Русенският митрополит Неофит за нов патриарх на 24 февруари 2013 г.
Неофит получава сериозно преимущество още при първото гласуване, при което е подкрепен от 72 делегати от общо 138 души. Гавриил събира 43 гласа, а третият претендент Старозагорският митрополит Галактион, който е болен и не присъства, получава 22 гласа, при една невалидна бюлетина. На втори тур Неофит получава 90 гласа подкрепа срещу 47 за опонента си Гавриил.
Досието на агент „СИМЕОНОВ"
Делото, което е запазено в архива, съдържа само 16 листа. То е прочистено, а архивните документи в него са част от личното дело на агент „СИМЕОНОВ", псевдонимът, под който Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия вербува Неофит през 1983 г. Делото е оформено е според правилата на оперативния отчет (съответен печат на последната страница) едва през 1996 г. Дотогава върху материалите по делото е могло да се извършва интервенция.
Работно дело не е запазено. От няколкото документи в досието предимно на оперативни работници, става ясно, че агент „СИМЕОНОВ" е предавал писмени сведения за български свещеници в задграничните епархии, които е посещавал при пътувания в чужбина. Такива донесения обаче не са съхранени.
В полезрението на ДС
От досието става ясно, че Симеон Димитров (Неофит) влиза в полезрението на Държавна сигурност още през 1964 г. – 19 години преди да бъде привлечен като агент. Контактите с него са започнали през 1981 г. – две години преди да е регистриран като агент. Когато е вербуван е архимандрит, протосингел на Софийската митрополия. В качеството си на агент Шесто управление го е използва като агент за влияние, за решаване на кадрови въпроси и по линия на международни икуменически мероприятия.
С него са работили двама оперативни работници от 03 отдел на Шесто управление, отговарящ за духовенството – майор Кирил Котов в периода октомври 1983 г. до октомври 1985 г. и капитан Ангел Славчев от октомври 1985 г. до март 1990 г.
Агент „СИМЕОНОВ" е приеман в явочна квартира „НЕСЕБЪР". Конспирацията с него е запазена и не са засичани данни да е разконспириран.
Оформяне като агент
Първият документ в личното дело на „СИМЕОНОВ" е строго секретно предложение за оформяне на архимандрит Неофит – Симеон Николов Димитров за агент на органите на ДС. То е утвърдено е от началника на 03 отдел Шесто Т. Тодоров на 20 октомври 1983 г.
„Изхождайки от необходимостта за наблюдение дейността и поведението на отделни висши реакционно настроени духовници от БПЦ и оказване на влияние върху тях, както за участие в различни международни икуменически мероприятия от 1981 г. поддържам контакт, обработвам и използвам конкретно в изпълнение на наши оперативни поръчения архимандрит Неофит – Симеон Николов Димитров, протосингел на Софийската митрополия", пише в строго секретното предложение началникът на 01 отделение на 03 отдел в Шесто майор Кирил Котов.
Обичайната практика в Държавна сигурност, както и изискване на оперативния отчет е вербуването на секретни сътрудници, включващи и агенти, да се предхожда от предложение за вербуване, а също така и от план за извършване на вербовката. Следващият задължителен документ е доклад за извършената вербовка, в който се описва провеждането на вербовъчната беседа, по време на която на бъдещия сътрудник се предлага сътрудничеството. По време на вербовъчната беседа освен оперативния работник, присъства и друг офицер от съответния орган на ДС. Такива документи в личното дело на агент „СИМЕОНОВ” липсват. Шесто управление на ДС е подходило към „оформянето” на Неофит за агент без специална вербовъчна беседа, вероятно, защото подобен подход би се отразил негативно на контактите с него. За основание е използван фактът, че връзката с него е създадена от оперативния работник две години по-рано, през 1981 г.
В предложението за оформянето на Неофит за агент е описан произходът му. Посочено е, че произхожда от работническо семейство. Баща му е бил железничар, а майка му чистачка. Безпартийни и силно религиозни.
Проследен е монашеският път на Симеон Димитров. Оперативният работник майор Котов изтъква, че в резултат на водените с него разговори постепенно се наблюдава промяна в негативното му в миналото отношение към участието на БПЦ в икуменическото движение. „Неговото разбиране за религията и мястото на БПЦ в съвременния живот и социалистическото изграждане на страната не е все още напълно избистрено, но се забелязват положителни елементи. Одобрява участието на църквата в борбата за мир. Демонстрира безпределна любов и вярност към Съветския съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда Руската православна църква", пише още в документа.
Архимандрит Неофит е определен като интелигентен с много обща и богословска подготовка. Очертава се като перспективен духовник. „От него писмени сведения до сега почти не съм вземал, но това не е трудно и не е проблем. Писмена информация е дал единствено относно свои впечатления от едно пътуване в САЩ през настоящата година. Въз основа на горното предлагам Архимандрит Неофит да бъде оформен за агент на ДС под псевдоним „СИМЕОНОВ" Същият ще се използва за решаване на кадрови въпроси, за изпълнение на задачи при задгранични пътувания и за влияние", заключава кадровият служител в Шесто управление. Документът носи дата 19 октомври 1983 г.
Няколко дни по-късно, на 24 октомври 1983 г. с регистрационна бланка на Шесто управление на ДС, 03 отдел, 01 отделение, оперативният работник открил делото Кирил Котов вписва името на свещеника в агентурния апарат на идеологическото управление.
Проучване в миналото от КДС
Следващият документ в папката „Симеонов" е строго секретно проучване от управление Шесто – КДС (Комитет за Държавна сигурност) от 26 декември 1967 г. Идеологическото управление е образувано само два месеца по-рано. По това време бъдещият патриарх Неофит и живее с родителите на ул. „Жданов" (днес ул. „Пиротска") и ул. „Борис І" №152.
В документа се посочва, че Симеон Димитров е завършил Семинарията в Черепиш, след това е отбил военната служба и се уволнява през 1966 г. През 1967 г. той вече е студент в Духовната семинария. „В квартала обекта не членува никъде и прояви от общественополитически характер няма. Не са забелязани да има проявени порочни слабости и наклонности. Доколкото е познат прави впечатление на тих и скромен. Дружба не поддържа с никого, тъй като живее изолирано от квартала. Там предимно са учреждения и канцеларии", е посочено в проучването.
Защо богословие?
Един още по-стар документ в досието сочи, че интересът към Симеон Димитров и семейството му датира от 1964 г., когато той е ученик в V курс в Духовната семинария в Черепиш. Този документ дава и отговор защо младежът е избрал богословието. Документът е представлява строго секретна справка относно Симеон Димитров от 24 януари 1964 г. В него е записано, че майката на Симеон Димитров е портиерка в кооперацията, в която живеят на ул. „Жданов". Тя е описана като редовна посетителка на църквите „Св. Петка" и „Св. Неделя". „Цялото семейство са много религиозни. Всяка неделя ходят редовно на църква. Особено религиозни са майка и братът на обекта", е докладвал разузнавачът от ДС.
Той е описал мнението на жена, живееща на същия адрес, според която „главната причина, за да отидат двамата синове в семинарията, е майката".
„Обектът по характер е тих и скромен младеж. Много ученолюбив и отличен ученик. Не се е ограничавал само с четене на религиозна литература. Четял много съвременни книги и гледал филми, които църквата им забранявала да гледат", пише още в справката от 1964 г. Тя завършва с погрешна прогноза, а именно, че „според източника след завършване на семинарията обектът нямало да стане свещеник" (изречение, подчертано с червено).
Агентурно донесение за архимандрит Неофит преди вербовката
В досието на Неофит оставено и едно агентурно сведение относно „Характеристични данни за архимандрит Неофит, преподавател по музика в Духовната академия". Донесението е дело на агент „СТЕФАНОВ" от 13 септември 1979 г. – четири години преди Неофит да бъде привлечен като агент на Шесто управление.
В него се посочва, че Неофит е постъпил като ученик в семинарията в Черепиш през учебната 1959/60 г. Споменавал е, че главната заслуга да отиде там има майка му. Като ученик Симеон е описан като тих, дисциплиниран и ученолюбив. Забелязана е и неговата музикална дарба. През учебната 1964-1965 г. е помощник-диригент на семинарския хор.
В пространното донесение на агент „СТЕФАНОВ" е отбелязано, че Симеон не се смущава от трагичните моменти в семинарията. Тези моменти са свързани с изключвания на ученици за дребни пропуски или защото нямат „духовен заряд". Според донесението той одобрявал практиката на епископ Тихон, който почти всеки религиозен празник подстригвал ученици за иподякони, насилвайки ги да се заклеват пред олтара, че непременно ще приемат духовен сан. В документа е посочено дословно:
„Имало случаи, когато ректорът и някои преподаватели излизали от храма лицемерно усмихнати след заклетите „нови иподякони", а последните се тресели от плач след станалото. Децата били изцяло объркани, защото наставниците им „внушавали, че „бог поруган не бива". Всяка неизпълнена пред него клетва, била смъртен грях. В подобни моменти Симеон „успокоявал" пострадалите. Още звучат неговите думи: „Защо се вълнуваш? Какво от това! Защо пък да не станеш духовник, има ли по-хубаво от това."
Според агентурното донесение в по-горните класове Симеон се е променил. В отсъствието на преподавателите той е бил като другите свои другари, но пред преподаватели, ректор или висши духовници ставал друг. „Присъщата му добродушност се заменяла с една угодническа физиономия. Сервилниченето му пред духовниците било нещо обикновено. Тези характерни качества той пазел и до днес. Още преди да завърши семинарията изразявал възхищението си от епископ Партений, който наричал „стълб" на православието в България", се твърди в донесението.
В него още е посочено, че като студент Симеон пребивавал в Духовната академия съвсем малко. Той бил всекидневен църковен певец в църквата „Св. Неделя", в която обикновено служил еп. Партений и отивал на лекции на третия час. Нямал особен контакт със студентите. Правило впечатление, че се занимава с църковна музика.
От досието става ясно, че сведения за миналото на Неофит са набавени от агент „СТЕФАНОВ" от разговори с негов приятел, който е бил в Духовната академия по същото време, когато там е следвал и Неофит.
Описан е случай, при който Неофит, говорейки за епископ Партений, разказал как една вечер го спряла кола на ДС и го заставили да влезе. По думите му Партений е откаран в ДС и там се опитали да го обработят психологически. Разбира се нищо не помогнало, само имали удоволствието да се запознаят с него.
И още един случай. Един-два дни преди каноничния избор на Ловчанския митрополит Максим за патриарх приятелят на агента влязъл в Духовната академия заедно с други и на стълбите срещнали Симеон Димитров. „Той се интересувал кой ще е новия патриарх. Подхвърлили му, че може да бъде Максим. Тогава Симеон казал: Какво прави този Синод, защо не изберат дядо Никодим... Ако изберат Максим, господ да ни е на помощ", е записано в агентурната справка.
По-късно, след завръщането си от Москва, Симеон споделил как е решил да стане монах: „Много мислих преди да става монах, но като имам предвид семейните трудности и мъки и често пъти неуспеха на цивилните в църквата, реших да приема монашество".
През последните години Симеон е станал много. Документът завършва със следната оценка: „Неофит притежава положителни качества, но като мнозина богослови е неискрен, обича да сервилничи и би могло да се спори доколко възприема новия живот".
В досието няма други документи, които да потвърдят или да отрекат написано в това агентурно сведение. Оставено като единственото агентурно сведение за Неофит преди да бъде вербуван, то има по-скоро ролята на донос, от който след години едностранно да се добива впечатления за духовника. Вероятно точно заради неговото съдържание оперативните работници от Шесто управление на ДС са решили да го запазят при прочистването на досието след 1989 г.
Скъсване с Шесто управление
Последният документ в досието на митрополит Неофит е строго секретно предложение за изключване от агентурния апарат на агент „СИМЕОНОВ" от март 1990 г. То е утвърдено от подполковник Сл. Геновски, началник на началник 05 отдел в Национална служба за защита на конституцията. Това е новосъздадената контраразузнавателна служба след разформироването на Шесто управление на ДС и Второ управление на ДС (контраразузнаването) през февруари 1990 г. Една част от кадрите на Шесто управление се вливат в Националната служба за защита на конституцията, която впоследствие е преименувана на Национална служба „Сигурност".
В този последен документ е даден следния образ на Неофит:
„Силно религиозен, привързан към църквата епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност проявява в разширяване на религиозната дейност прояви след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000 годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление."
Посочено е, че с епископ Неофит е установен оперативен контакт чрез 1981 г. и през 1983 г. е вербуван за агент на органите на ДС на идейно-политическа основа по метода на постепенното привличане.
Използван е като агент за влияние при решаване на кадрови въпроси. Съобщавал е в писмен вид информация за провежданите в НРБ международни мероприятия по линия на БПЦ. А също така и при пътувания зад граница, както и за поведението на свещеници, изпратени на работа в българските задгранични епархии.
На срещите се явява редовно, но не проявява инициатива. Спазва принципите на конспиративност и няма данни да е разшифровал връзките си с ДС.
„След 10 ноември 1989 г. и легализиране на опозиционните сили в НРБ в агент „СИМЕОНОВ" настъпи колебание за необходимостта от продължаване на контактите с органите на ДС. Въпреки положените усилия за укрепването му като агент през март 1990 г. той категорично отказа да се среща и поддържа връзки с представители на тези органи. Своето нежелание мотивира, че с настъпилите изменения в политическата обстановка в страната необходимостта от подобни конспиративни взаимоотношения напълно отпада", е заключението.
С този аргумент агент „СИМЕОНОВ" е изключен от агентурния апарат на 21 март 1990 г. Дадени са указания да не му се взима декларация за неразгласяване на връзките с ДС.
Позицията на Неофит след огласяване на досието му
Неофит е един от малцината членове на Светия синод с досиета, който заема публична позиция веднага след огласяването им през януари 2012 г. Тогава той заявява:
„Не се чувствам виновен към никого или че съм предавал някого, а просто съм изпълнил нещо, което в онова време е било изискване, когато е трябвало да се пътува извън страната. Това е било желание на Държавна сигурност и затова съм спокоен и чист пред съвестта си, че не служа в църквата като предател.
Отношението ми към тази служба е чисто като човек на църквата, който е изпълнявал с преданост своите задължения спрямо църковния ни живот. В онова време, когато е имало пътувания в чужбина, те са били наблюдавани от ДС по какъв повод и как се представя този пътуващ в чужбина – член на църквата, какви църковни и обществени задачи има да изпълнява. Точно това интересува тази служба."
За пътуванията си в чужбина той признава, е имал срещи с ДС, в които са се „разменяли мисли по съвременното международно положение, каква е обстановката, в която ще се провеждат конференциите, за които се организират пътуванията". След завръщането му от чужбина към него е имало интерес от ДС към това, което е станало, как е протекло и какви срещи е осъществил.
„Това с нищо не уврежда нито авторитета, нито живота и официалното отношение на тези лица, с които е имало контакти, разговори, срещи и за които се е водел някакъв отчет. Така се е получило и т.нар. досие. Това не е кандидатстване за работа в тази посока, а чисто и просто следване на реда, по който тогава е ставало всяко пътуване в чужбина и то официално – от името на църквата, която определя кой да пътува", обяснява митрополитът.
„Трудно понасям това положение, в което съм поставен, защото никога не съм имал в мисълта си желанието да злепоставя някого и да ползвам привилегии на ДС", добавя още Неофит в изявлението си. По думите му обяснението на ДС било, че това е за доброто на държавата – нейните пратеници да бъдат добре подготвени и да имат възможността да се срещнат с българи в чужбина, да видят какво е тяхното положение и имат ли някакви проблеми.
Първото му пътуване в чужбина е през 1983 г. във Ванкувър за конференция на Световния съвет на църквите. „От мен се искаше информация за българите в чужбина и какви са отношенията, настроенията на тамошните християни към Българската православна църква и изобщо към България. Старал съм се да бъда съвсем дискретен и просто да се получи едно разрешение, което е необходимо на църковния ни живот. Интересът, който е проявявала ДС, си е вече нейна инициатива и нейно провеждане", заключава Неофит.
След като е избран за патриарх на Българската православна църква той не поставя на обсъждане в Светия синод или в публичното пространство проблема с досиетата на митрополитите.
