Как и защо се свиква Велико народно събрание?

Снимка: Infomreja.bg

За свикването му са необходими подписите на най-малко 2/3 от всички народни представители

Великото народно събрание (ВНС) е специализирана законодателна институция в България. То има разширен състав – 400 депутати – в сравнение с Обикновеното народно събрание и има изключителни права да решава определен кръг въпроси.

За свикването му са необходими подписите на най-малко 2/3 от всички народни представители, т.е поне 160. След като това решение бъде прието, президентът има три месеца срок, за да насрочи избори. След тях, Народното събрание, взело решение за свикването на ВНС, се разпуска.

Въпреки че може да изменя Конституцията, ВНС не може да се произнася по всички въпроси, а само по тези, за които е изрично свикано. Щом го направи трябва да се разпусне. В някои случаи обаче може да се наложи ВНС да продължи дейността си като Народно събрание. 

Според Търновската конституция от 1879 г. само ВНС има право да променя Конституцията на страната, да решава въпроси, свързани с промяна в територията, както и да избира българския монарх. Приетата през 1947 г. Димитровска конституция не предвижда свикването на ВНС, макар че функциониращото по това време VI ВНС продължава да работи до 1949 г. Малко след падането на комунистическия режим в България, в началото на 1990 г., отново е въведена институцията на ВНС с промяна на Живковската конституция от 1971 г. Според новата Конституция, приета през 1991 г., ВНС има изключителното право да извършва определен кръг конституционни промени.

Заседанията на Великото народно събрание досега

I ВНС заседава в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. с председател екзарх Антим I. Избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз.

II ВНС заседава в Свищов на 1 юли 1881 г. с председател Тодор Икономов. Суспендира Търновската конституция и въвежда Режима на пълномощията, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни права да управлява страната 7 години с помощта на Държавен съвет.

III ВНС заседава в Търново от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г. с председател Георги Живков, по-късно заместен от Димитър Тончев. Избира за княз принц Валдемар Датски, а след отказа му да заеме престола избира германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз.

IV ВНС заседава в Търново от 3 до 17 май 1893 г. с председател Димитър Петков. Приема закон за изменение на 13 члена от Търновската конституция – създават се две нови министерства, князът получава правото да награждава с ордени, променят се ограниченията на вероизповеданието на монарха и престолонаследника и други.

V ВНС заседава в Търново от 9 юни до 9 юли 1911 г. с председател Стоян Данев. Приема изменение на Търновската конституция - титлата княз се заменя с цар, разширяват се външнополитическите правомощия на монарха и други.

VI ВНС заседава в София от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. с председател Васил Коларов. Изработва и приема през 1947 г. Конституция на Народна република България и други важни закони.

VII ВНС се открива във Велико Търново, но заседава в София от 10 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г. с председател акад. Николай Тодоров. На 12 юли 1991 г. приема Конституцията на Република България и продължава да изпълнява функциите на Обикновено народно събрание до избирането на ново такова./ https://nova.bg/

 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода sj2