Изложба показва ценни находки от древното селище в Илинденци

снимки: Община Струмяни

Френско-български екип от археолози и 12 студенти от Великобритания, САЩ, Канада, Пуерто Рико, Франция и България приключиха изключително важен етап от археологическите разкопки на раннонеолитното селище в местността "Масовец" в село Илинденци.

Експедицията се финансира от Фондация „Балканско наследство” и организира от Нов български университет, Регионален исторически музей и Община Струмяни.

Ръководител на проекта е Малгожата Кулова - археолог от Регионалния исторически музей в Благоевград, с участието на Петър Зидаров от Нов Български университет, Иван Василев от Фондация „Балканско наследство”, д-р Л. Салянова и д-р Ж. Виеге от Института по археология и етнология „Къща Рене Жинуве”- Нантер, Франция, д-р Е. Маринова-Волф от Центъра за археологически изследвания при Католически университет в Лувен, Белгия.

Участват доброволци от цял свят, които усвояват практически метода на археологическите разкопки, придобивайки теоретически познания за най-ранните земеделци в Европа и се запознават с културните и природни забележителности на региона.

Праисторическото селище е регистрирано през 1991 г. по време на теренни археологически обхождания, организирани от Югозападния университет «Неофит Рилски», Благоевград. Системното археологическо проучване на селището започва през 2004 и продължава и до днес. В периода 2004-2007 г. проучванията са финансирани от Община Струмяни, през 2009-2010 г. - от Фонд “Научни изследвания”, а от 2011 г. организацията и финансирането е изцяло поето от Фондация “Балканско наследство” по проект “Раждането на Европа: разкопки на неолитно селище Илинденци - Масовец”.

Керамиката, събрана от повърхността, дава хронологически рамките на обекта от ранния неолит с бяло рисувана керамика (първата половина на 6 хил. пр. Хр.) до средния неолит с характерна черна излъскана керамика (началото на втора половина на 6 хил. пр. Хр.) През 2010 г. са направени геомагнитни изследвания върху цялата площ на селището. От 2011 г. започват по-интензивни проучвания в западната част на селището.

Досегашните резултати показват, че раннонеолитното селище е обградено с ров от северната страна. Най-вероятно първата дълбока аномалия в центъра на селището принадлежи на южната дъга на този ров, но тази хипотеза подлежат на проверка.

От южната страна също имало съоръжение със защитен характер, само че от друг характер – каменна стена. Около рова, от двете му страни както и вътре са разкрити множество следи от дървени колове. На определена дълбочина по вътрешно продължение на южната стена има наредени големи камъни.

Все още не е изяснена функцията на рова, дали е определял границите на раннонеолитно селище или има отбранителна функция имайки предвид и дървена конструкция (палисада?). В южната част на селището се разкрива пък каменно съоръжение (стена?) със същата посока като къща. Голяма част от камъните са паднали, но и тук има следи от допълваща, дървена конструкция.

Във вътрешно пространство, в близост до северната дъга на рова се разкрива опожарена къща. Досега в нея е намерен голям съд (питос), пещ, фрагменти от глинено съоръжение от южната страна на пещта (вероятно хромелна площадка), два пода с глинени замазки и паднала глинобитна стена. Къщата е ориентирана СЗ/ЮИ, изградена е в техника wattle and daub, типична за Балканите. В пръста от къщата са намерени много кремъчни сечива и то основно пробивачи, както и глинени мъниста.

Археомагнитни изследвания на оттухлена глина от жилището дават хронологическата рамка 5957 – 5689 ВС. Втора по-дълбока (1,30 м) аномалия се намира на юг от нея и в бъдеще трябва да се уточни релация между двете структури –дали става въпрос за сложна система от значително по-дълбок от първия ров  и каменна стена. Вътре в така определеното пространство засега е намерена една къща, но има и индикации за втора къща на запад от първата.

Регистрирани са и множество вкопани структури с различен характер: ями, траншеи за основа на зидове, дупки от колове.  Интересни са и дребни предмети намерени в селището. Това са предимно кремъчни сечива и най-различни накити: керамични мъниста, мъниста от мида и мрамор, гривни от мрамор, висулки от камък.

Изследванията показват, че обитатели на това селище се препитавали с пшеница и в по-малко количество ечемик. Тяхната  хранителна диета включвала леща, грах, диви дренки, сливи, грозде и лешници. Те са отглеждали лен, а в строителство вероятно се използвали иглолистна тиса, днеска много рядко срещано дърво.

„Искрено благодаря на кмета на община Струмяни за възможността да проведем един изключително важен за проекта период, в който  регистрирахме нови научни факти за първите земеделци в региона на община Струмяни", каза Малгожата Кулова - ръководител на проекта.

Това е едно световно училище по археология, записват се доброволци, а ние изнасяме лекции за раннонеолитната епоха, за първите прояви на земеделие в Европа, студентите усвояват практически методи и технологии в археологията. В тазгодишната експедиция намерихме големи керамични съдове, две фигурки на жени, скелет на дете, които тепърва ще изследваме, но успоредно с големия фестивал „Малешево пее и танцува” ще подготвим експозиция за находките и за селището.

Проучванията на праисторическото селище в Илинденци ще продължи, за да си изясним вътрешно пространственото оформление на селището, границите на рова в северната част и негова функция, структурите по южната периферия на селището (каменна стена и ров),стопанските дейности, извършвани от обитателите - дали само земеделие или съпроводено от други специализирани дейности (производство на кремъчни сечива и накити) и др.”

Удовлетворена от работата е и д-р Лора Салянова от Франция, която изследва керамиката. Находките са интересни, експедицията е изключително добре организирана и е щастлива да опознава Илинденци и региона, а като истинска французойка е впечатлена от хубавото домашно вино.

„Пред нас са осем хиляди години", посочва ни един от изкопите председателят на фондацията „Балканско наследство”  Иван Василев и допълни: "Археологическите разкопки се правят по всички закони на науката: откриваме, чертаем, пишем.  Фондацията финансира изследванията, договорът е петгодишен. Ние осъществяваме девет проекта в България и Македония за разкопки, консервация и реставрация на керамика и римски мозайки. Удовлетворението е голямо, защото си партнираме с големи университети и световна величина археолози, а студентите са от всички части на света. И реално с малко средства правим много за науката".

Много важен етап от археологическата експедиция е приключен. Учени и студенти си тръгват от Струмяни, научили повече за земите по течението на Струма и за хората отпреди 8 хиляди години, а праисторическите селища имат потенциал с добър маркетинг да се превърнат в атрактивни културни дестинации.

/Снежана Стоименова/

 

снимки: Община Струмяни
снимки: Община Струмяни
снимки: Община Струмяни
снимки: Община Струмяни
снимки: Община Струмяни
снимки: Община Струмяни
снимки: Община Струмяни

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода ae5