Българското образование се нуждае от радикална реформа
Цялостна реформа на средното образование и финансиране според оценката на качеството, а не по разходни стандарти, препоръчаха анализатори-икономисти след резултатите от доклада на PISA за България, пише БНР.
Опростяването на учебното съдържание и занижаването на изискванията към учениците вече се отразяват върху състоянието на икономиката, на инвестициите, качеството на работната сила и на жизнения стандарт, коментира за "Хоризонт" Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
От института призоваха, след актуализирането на заплатите, средствата в системата да се преразпределят повече към реформирането на образованието.
Българското образование се нуждае от радикална реформа, казва Адриан Николов и обобщава: инвестиции в подготовката на учителите, пренаписването на учебните програми, индивидуален подход към ученика.
"Това, с корекцията на заплатата беше крайно необходимо. Беше осъзната реформа, случи се и жизненият стандарт на преподавателите беше подобрен доста. За съжаление, реформата приключи там. На този етап не инвестираме достатъчно в подготовка на учителите, не инвестираме достатъчно в техните умения, в тяхното постоянно подобряване. Учебните програми функционират малко като усмирителна риза - пречат на преподавателите да настройват съдържанието към потребностите на своите ученици, а в момента са в такава степен силно ограничени, че повтарянето на едно и също, наложено от МОН, е до голяма степен тяхната задача".
Подхванатата, но прекъсната от пандемията реформа и по отношение на финансирането на системата трябва да продължи в посока пари за качество, а не за единни разходни стандарти.
"Ако въведем такава форма на финансиране, то е по-скоро бонификация за най-добрите, да се види, че държавата е в състояние да даде стимул на училищата, които се справят най-добре, и в бъдещ план - след 5-10 години вече този елемент "оценка на качеството" да е много по- голяма част от общия модел на финансиране.
