Посреща ни, обляно от лятното слънце, а площадът пред кметството е празен. Търговец на зеленчуци се е подпрял на оградата, магазинът е отворен, на пейката седи Атанас – мъж на 58, почти старец.
Той е бивш обущар, загубил жена си, в момента и старата му 90-годишна майка е на легло, но добре, че е тя, казва той, защото на нейната малка пенсия живеем...
„Дойде време с глас да ревем. Нема оправия”, казва той и запалва собственоръчно изработена цигара-качак. Очите му се пълнят със сълзи и размишлява на глас за политиката и съдбата на селото. Към нас се приближава група възрастни хора, запътили се към кметството.
Баба Роса е на 80 години, взима 180 лева пенсия, а цял живот е работила. „Като гледам какви ги вършат в нашата държава, кръв ми капе на корема” – протестира старата жена.
„Всяка сутрин ставам рано, за да си купим бракуван хляб”, добавя Калина, която живее с 81-годишния си съпруг. – „ За нищо не ни стигат пенсиите, нуждая се от операция на краката, но като не мога да си я позволя, ще ме боли и ще си нося болката”.
„Е, живи сме” – присъединява се към разговора и дядо Костадин . – Но защо сме живи като само така си циркулираме?”
Посреща ни кметът и поемаме към резерват „Соколата”. Междувременно слънцето огрява покривите на старите къщи, китните дворчета, а пред няколкото магазини -кръчми, седят неколцина мъже. Пътят е високопланински и срещаме тук-таме натоварени със сено магарета, овчари…
”От над 1000 души Игралище през годините се е смалило на има-нема 200 възрастни хора. – започва разказът си кметът. - Ти попадна на „най-войнствените”, ама хората имат право. Повечето са с ниски пенсии, едвам се издържат. Имаме няколко земеделски производители, които получават субсидии. Тук произвеждаме най-хубавите картофи и най-хубавия мед. Не знам дали знаеш, ама по-хубави от игралишки картофи и от игралишки мед няма.”
Разравя гнездо, от което се падават едри и красиви, светложълти картофи. „Оставяме ги през лятото, хубаво да узреят в земята… И са страшно вкусни.
Така е. На връщане минаваме през къщата на кмета и неговата майка ни поднася варени, невероятно вкусни картофи.
Навлизаме в резервата „Соколата” през корона от иглолистни и широколистни дървета, като величествено сред тях се издига вековният широколистен дъб, наречен благун. В миналото неговите гори са обхващали цялата Малешевска планина, но в момента средната възраст на горите в планината са сравнително ниски.
Горите от благун, които се намират в Соколата, често достигат до възраст от над 250 години.
Хладно е, на площада температурите са над 35, а тук дебелата сянка на вековния благун и боровете носят хладина. Досами пътя – риген на букети, мащерка, кантарион, билки – ухание на чернозем и лято.
Виждаме стар хамбар - зърнохранилище, покривът на който образува слънце, направен без нито един пирон. Майсторската постройка е стара, но красива. До нея каменната къща се е позапазила, защото доскоро стопанката е живяла през лятото в нея.
Двойни и тройни купи село, шумници, сено, вдигнато на дърво, за да се съхрани от диви животни.Въпреки малката територия, тук на воля живее дивата свиня, сърна, лисица, вълк и див заек. Птичият свят също е богат. Установени са над 30 вида птици, които гнездят на територията на резервата, а наскоро черни щъркели вият гнезда и порят небето с красивите си крила.
Щурците побесняват като се изкачваме на върха и оттам кметът ни показва отсреща планината Огражден и малките къщички, в близост до които се прави водохващането за Игралище.
Картина като от самолет. Меки планини и долини, дъхави поляни, мирис на риген и мащерка…
Връщаме се към селото като срещаме овчар с букет от билки. Пасторалната картина се обогатява с полегнала на сянка жена, а до нея – мъжът пасе малко стадо. Поемаме към храма”Успение Богородично”, в двора на който посядаме сред добре подредена и поддържана цветна градина от гергини…Нямаме информация за църквата, която се оказва стара и с уникални икони, непощадени от дървоядите.Оказва се, че храмът е на повече от 130 години, построен през 1878 година, а иконите - дело на Симеон Молеров -един от видните представители на майсторите на Банската художествена школ
Поразени от красотата и смълчани, пречистени напускаме село Игралище -малкото и красиво село на община Струмяни с добри хора – без надежда за себе си, за селото, за държавата…Но стъпили здраво на късчето божествена земя, която им дава сила да продължават да циркулират.
/Снежана Стоименова/
