Владимир Москов и Арбен Мименов са най-дълго управляващите кметове в Благоевградска област
Хората под 30 в 23 български общини са родени години след като местният кмет за пръв път е дошъл на власт. Те отиват в университет или създават семейства, а кмета го преизбират и си е все същият. Наскоро се появи идея броят на кметските мандати да се ограничи. Но защо изобщо има „вечни“ кметове?
Петя е на 22 години и е от Гоце Делчев. В ученическите си години тя всяка сутрин вижда как кметът на града ѝ поздравява хората, с които се разминава по улицата. По думите на Петя той уважава всяко събитие, на което е поканен, и обръща внимание на младите хора.
Става дума за Владимир Москов, който е кмет на Гоце Делчев от 1995 г. - 6 години преди Петя да се роди.
В момента Москов е в края на седмия си мандат и се кандидатира за нов на предстоящите на 29 октомври местни избори. Партията, която го подкрепя за кмет, е БСП.
Петя казва, че не харесва идеята един човек да се държи толкова здраво за поста си и да не дава път на други кандидати. Но според нея в Гоце Делчев „случаят е различен“. Петя смята Москов за много „земен“ и деен човек и казва, че досега не е имало друг достоен кандидат с идеи и подход, който да се изправи срещу него.
Затова за нея не е проблем, че Москов е кмет на Гоце Делчев почти 30 години. „Нямам против, но само защото е този определен човек, който има опит и мотивация да чуе младите“, казва Петя, цитирана от „Свободна Европа“.
Москов не е единственият кмет в България с толкова много мандати. Още 22-ма настоящи кметове на общини имат поне 5 мандата зад гърба си - това показва изследване на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) от октомври тази година.
През юли от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) представиха проект за промени в Конституцията, в който имаше предложение мандатите на общинските кметове да се ограничат само до два. Идеята не получи подкрепата на ГЕРБ и ДПС, от които зависи мнозинството за изменения в основния закон, затова и тя отпадна от окончателния проект.
Идеята за таван на мандатите обаче остана неизяснена. За да я разберем, трябва първо да отговорим защо има „вечни“ кметове и проблем ли са изобщо те.
Защо има „многомандатници“
Кметът на Попово заема поста си още от 1991 г., когато се провеждат първите местни избори след края на тоталитарния режим в България. Сега Людмил Веселинов се кандидатира за деветия си мандат.
Друг пример идва от Сатовча, където кметът Арбен Мименов управлява от 1999 г. Той е единствен кандидат за поста в изборите през 2023 г.
Няма генерално обяснение защо един общински кмет задържа позицията си толкова дълго. Според Елена Калфова, доктор по политология и преподавател в катедра „Публична администрация“ на Софийския университет, причини за това са обезлюдяването и застаряването на населението, а оттам и липсата на кандидати - особено в по-малките населени места. Затова се гласува за едни и същи хора.
На места вотът се влияе и от роднински връзки, финансови и икономически зависимости, добавя Калфова. Те също могат да бъдат обяснение за многото мандати на един кмет.
Лилиан Никифорова от ИРПС обръща внимание и на това, че в много общини активно присъства само една партия - например ДПС. „Другите партии не отиват там, не питат какви са проблемите на хората“, казва Никифорова. „Единственият, който е на място и се среща с техните проблеми, е кметът. И в някакъв момент хората просто свикват с него.“
Всички тези фактори „счупват“ обичайната политическа логика, според която едно управление в някакъв момент трябва да бъде прекъснато заради натрупано недоверие и недоволство или пък поява на нови алтернативи.
Проблем ли е това
Конституцията на България не предвижда ограничение за броя мандати на един общински кмет - за разлика от президентския пост, който може се заема само два пъти.
Затова сами по себе си многото мандати на някои кметове не са законов проблем.
Не е автоматично лошо, когато един кмет е многомандатник.
„Не е автоматично лошо, когато един кмет е многомандатник. Това може да означава, че той добре си върши работата“, казва Никифорова. Многото мандати позволяват на човек да натрупа експертиза по въпросите на местното самоуправление. Няколко мандата зад гърба на един кмет показват, че той познава „машината на местната власт“.
„Големият проблем се появява в населени места, в които кметът е на власт повече от 20 години, но по нищо не личи местната общност да се развива“, казва Никифорова.
Такъв е случаят с общини в Северозападна България - например Вълчедръм или Медковец. Икономиката се влошава, но кметът продължава да управлява. Това е знак за проблем с прозрачността.
Калфова също не смята за автоматичен проблем по-дългото задържане на кметовете на власт и отбелязва, че когато се говори за това, не трябва да се забравя и ролята на общинския съвет.
„Това е органът, който взима голямата част от управленските решения“, казва тя и добавя, че ако се мисли за ограничаване на мандатите на кмета, трябва да се мисли и за местния парламент.
Феноменът „единствен кандидат“ - какъвто е случаят в община Сатовча, също не е непременно проблематичен. „Със сигурност обаче е лоша индикация за политическия процес на тези места, защото демократичното управление би трябвало да е сблъсък на идеи“, казва Никифорова.
Трябва ли да има таван на мандатите
Аргументът на ПП-ДБ за таван от два мандата за един общински кмет беше свързан със стремежа да се спре "феодализацията" на общините в България.
Според Калфова обаче тази цел не е достатъчно добре обоснована. „Ако целта е да ограничим корупцията, ми се струва, че [таванът] по-скоро няма да работи, не и като един-единствен ход“, казва Калфова.
Същото важи и в случай, че целта е повишаване на гражданското участие в общините. „Какво би се променило в община Сатовча, ако има ограничение в мандатите? Откъде ще дойде този друг кандидат?“, пита Калфова и припомня, че ограничението би се сблъскало с проблема с липсата на кандидати за изборни длъжности.
Според Никифорова по темата за броя на мандатите трябва да има експертни дебати. „Но все пак ми се струва, че всичко, което би ни гарантирало повече прозрачност и поправяне на връзката между избраници и избиратели, ще ни свърши много по-добра работа от поставянето на таван“, казва тя.
Населени места с успешни дългогодишни кметове може да пострадат от тази мярка. „Същевременно тя няма да попречи на някой злонамерен да продължи да бъде такъв, когато става въпрос за завладяна община“, добавя Никифорова.
Какви тогава са решенията
Вместо механичното въвеждане на таван на мандатите, в общините и на национално ниво може да се работи за повишаване на гражданската активност чрез насърчаване на образованието и гражданския сектор, смята Калфова.
Ограничаването на мандатите не е панацея.
„Ограничаването на мандатите не е панацея и няма да реши всички проблеми в местната власт“, казва тя и добавя, че ако се прави промяна в структурирането на местните институции, тя трябва да е част от цялостна реформа на концепцията за местното самоуправление в България.
Никифорова също е на мнение, че таванът на мандатите няма да доведе автоматично до повече прозрачност и по-успешни кметове. Трябват и други дебати, свързани с местната власт.
„Последните години бяха един непрекъснат предизборен цикъл и темата за местното самоуправление изобщо не се е появявала“, казва тя и добавя: „Струва ми се, че Народното събрание трябва най-накрая да започне сериозна работа по този въпрос.“
Източник: Катерина Василева, Свободна Европа
