Хайде да видим защо Финландия е толкова по-напред от България

Снимка: Infomreja.bg

Като гледа как се решават проблемите в България, човек може да си каже, че е по-добре управляващите нищо да не правят. Примери? Новата формула за пенсиите е само един от многото. А този паралел с Финландия казва всичко.

Коментар от Ясен Бояджиев:

Кой знае защо вече десетина дни не мога да избия от главата си една кратка новина от Финландия. Може би защото най-различни факти и събития от България непрекъснато ме връщат към нея. И към въпроса: защо Финландия успява да се изкачи до върховете на световните и европейските класации, а България трайно се е закотвила някъде около средата на едните и дъното на другите?

Ето няколко примера само от последните месеци: Финландия е в челото по икономическа конкурентоспособност (11-а в света); в тройката на Европа по дял на високоразвитите технологични предприятия (64%); първа по дела от БВП, отделян за социална защита (25 на сто); сред първенците в ЕС в електронното здравеопазване; първа по дял на хората с увреждания, които си намират работа (60%); сред първите по процента на работещите, които знаят поне един чужд език (92 на сто); от години неизменно сред първенците в изследването за грамотност PISA, а образователната ѝ система е смятана твърдо за една от най-добрите в света; първа в световния индекс "Право на собственост"; първа в „Индекса на щастието“.

Финландският пример

Обясненията за успехите на тази страна във всякакви области могат да бъдат много и най-различни, но със сигурност едно от най-важните и общовалидните сред тях се съдържа в новината, за която стана дума в началото. Премиерът на Финландия подаде оставка с мотива, че правителството му не е успяло да изпълни един от основните си ангажименти - да реформира системата на здравеопазването.

И така: финландските политици очевидно се придържат към професионален и морален стандарт на поведение пред избирателите и пред бъдещето. По-просто казано: работата на политиците е да решават проблемите. А когато не успяват - си отиват.

Запитайте се сега дали това може да се случи в България. Отговорът е ясен. Но по-важното всъщност е, че ако тук се прилагаше този стандарт на политическо поведение и политическа отговорност, повечето (да не кажем всички) български правителства щяха да бъдат постоянно в оставка.

Българските примери

Даже ако занижим критерия до поне една успешно и своевременно проведена реформа, до поне един трайно, разумно и компетентно решен проблем (без от това да произтекат куп други проблеми), изводът пак ще е същият. Тук реформирането е нещо като „перманентната революция“ - непрекъснато се говори за него, но единственият резултат е, че реформа стана мръсна дума. Иначе накъдето и да се обърнеш - батак, от който не се вижда изход.

Няколко примера. Да започнем от здравеопазването, реформата в което отдавна е много по-належаща, отколкото във Финландия. Вече мина цяла година, откакто гръмна поредният залп от обещания за революционна промяна,  но след него не последва нищо, освен празни приказки. Напоследък и те заглъхнаха. Както винаги, продължава запушването на отделни дупки, но и то не върви - все отнякъде пак протича. Неотдавна лекарите в русенската „Бърза помощ“ подадоха масово оставка. Сега наред са медицинските сестри в цялата страна.

Образованието пък продължава обилно да произвежда полуграмотност, безпросветност, ограниченост и непригодност за живота и пазара на труда. Тези дни синдикатите предупредиха, че ако не спрат безумията и не се въведе ред в училищата, никой няма да дойде на мястото на 40-те хиляди учители, които ще се пенсионират в следващите години. Каквито и да са заплатите.

За т.нар. съдебна реформа няма какво да говорим - тя е „извън класацията“, понеже е обект на специални интереси, а същинската ѝ цел няма нищо общо с официално обявяваната.

При електронното правителство вече 10-15 години целта е ясна, все по-близка, но все така непостижима. Ако не се броят усвоените над 2 милиарда. Напоследък незабравим спомен остави забележителният фалстарт на електронните винетки за леките коли. Сега превозвачите с трепет очакват какво ще (им) се случи с тол системата - 5 месеца преди въвеждането ѝ цари пълна неяснота за обхвата на платените пътища и размера на тол таксите, но пък по въпроса предстои да заработи нов „Обществен консултативен съвет".

Паралелно реформаторското шоу бе успешно подето от данъчните, които с новата си (непрекъснато редактирана и допълвана на принципа проба-грешка) наредба за касовите апарати и съпътстващите я софт- и хардуерни нововъведения вече успешно подлудиха стотици хиляди фирми. А реалният старт тепърва предстои (на 1 април). И обещава нови, още по-силни емоции за всички.

Истински подвиг на реформаторския фронт

Преди 4-5 години т.нар. пенсионна реформа бе „завършена успешно“, без да промени нищо съществено. Но пък кърпенето ѝ продължава. Напоследък, за не знам кой път, „размразиха“ реформата при инвалидните пенсии. Предстои отново да я „замразят“.

Но безспорният подвиг на реформаторския фронт в последните дни е поредната нова формула за изчисляване на пенсиите. От 1 януари за нея вече ще имат значение само доходите и осигуровките след 2000-та година. Половината (че и повече) от трудовия живот на родените през 50-те и 60-те години на миналия век се зачерква. Какво да се прави - малшанс. Така изведнъж десетки хора откриха, че пенсията, на която са се надявали до вчера, се е свила два, три, че и четири пъти. Предстои в следващите десетина години подобни открития да направят още десетки хиляди бъдещи пенсионери. Няма страшно, засегнати ще са „само“ 31%, казват взелите това решение и (понеже много се разшумя по телевизиите) обещават да анализират ефектите от него - естествено, следварително. Така след поколението, чиито пенсии бяха силно орязани с новите формули през 1990-те и през 2000-та година, е набелязано още едно поколение за ограбване - в името на светлото бъдеще.

Светло бъдеще обаче не се очертава. А най-важният ефект от новата формула ще е поредният удар по доверието в пенсионната система. За сметка на това укрепва убеждението, че в България няма смисъл да се осигуряваш за пенсия. Някои говорят за пенсионно планиране и алтернативни възможности за осигуряване на старините. Но няма никаква гаранция, че държавата няма да бръкне и там с някоя „реформа“.

Причините

Какво се крие зад всичко това, освен споменатата вече очевидна недостатъчност или липса на отговорност? Някои ще открият зла умисъл. Но не е задължително - защо да си мислим най-лошото. Може да е просто некадърност. А защо и как стана така, че именно некадърността определя бъдещето ни - това е друга тема. Но като гледа как се решават проблемите в България, човек може и да си помисли, че май е най-добре управляващите нищо да не правят./ www.dw.com

 

КОМЕНТАРИ

читател14:36 - 19.03.2019
защо ли , защото няма такава държава с некадърни управници като българските.Хората още не са се пенсионирали те ги санкционират което означава че управляващите авансово крадат парите на бедните песионери в България .
читатаел14:32 - 19.03.2019
Въведете коментар...
Код за сигурност, въведете кода 9kd
loading...