Горанов: Работим по най-негативния сценарий, за да сме максимално подготвени

Венцислав Горанов, снимка: МС

Днес правителството ще предложи на НС промени в Закона за държавния бюджет

Все по-трудно ни е прогнозирането на българската икономика в следващите месеци до края на годината. Имаме сериозни основания да смятаме, че предвидените годишни ръстове няма да се реализират, призна на извънреден брифинг финановият министър Владислав Горанов.

По думите му правителството разглежда възможно най-негативния вариант, до който може да доведе пандемията от коронавирус, за да е максимално подготвено.

При този сценарий спадът в икономиката ще бъде с 3% за 2020 г., като се очаква възстановяването на заетостта да започне в края на годината и да продължи в началото на 2021.

"Намалението на макроикономическите показатели се проявява във всички сектори. Ограничителните мерки и неяснотата за бъдещето свива потреблението. По принцип хората не харчат това, което са изкарали днес, а това, което смятат, че ще получат утре. Вижда се, че основните фактори - внос, износ, инвестиции, крайно потребление са поставени на изпитание", коментира Горанов.

Според него ако ограниченията, свързани с пандемията, продължат повече от 3 месеца, то възстановяването на икономиката ще приключи вероятно чак в края на 2021 г.

"Икономиката губи, държавата е част от общите загуби през бюджета, които се трупат. Не можем да кажем колко е загубила държавата през тези две седмици, в които сме в извънредно положение, но оценката ни за загуба в приходната част е близо 2,440 млрд. лв. Ако говорим за глобална загуба на икономиката по линия на БВП - милиарди са", каза финансист №1.

Той допълни, че увеличаване на данъците не е добър съветник, когато стопанският живот страда, натоварването му с данъци няма да подобри състоянието му.

Дефицитът в бюджета за тази година се очаква да достигне 3,5 млрд. лева или около 3% от БВП.

"Ако към него добавим 700-те милиона, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните разчети. За да осигурим допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже малко консервативен, предлагаме и увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лв. до 10 млрд. лв. – т.е. 7,8 млрд. нов потенциален дълг”, заяви Горанов. 

Той подчерта, че всички тези мерки имат една цел - държавата да има достатъчна ликвидност да поддържа основните си функции - социалната сфера, здравеопазването, системата за сигурност.

Днес правителството ще предложи на Народното събрание изменения в Закона за държавния бюджет. Вече са проведени разговори с партиите от управляващата коалиция, но финансовият министър се надява на по-широка подкрепа в парламента, за да може до края на седмицата промените да бъдат гласувани. 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa

FACEBOOK