Председателят на СЕМ Георги Лозанов подаде оставка заради исканата регистрация на PIK TV, пише КЛУБ Z. В специално обръщение до колегите си Лозанов обяснява, че след като разгледал подадените документи за исканата регистрация, установил, че няма законови основания тя да бъде отказана. Той обяснява, че винаги се е стремял да прилага закона, но не може да легализира с подписа си "агресивната реторика на едноименната онлайн медиа, която лесно минава в регистрите на враждебната реч, макар и не непременно по расов, етнически или религиозен признак".
Оставката на Лозанов трябва да бъде гласувана на 1 март, а на 1 април така или иначе изтича и 6-годишното му председателство в СЕМ. Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов гласуваха "за" регистрацията на "Пик тв", с аргумента, че не могат да я възпрепятстват, а Мария Стоянова не присъства на днешното заседание на съвета.
На заседанието миналия четвъртък СЕМ разглеждането на документите за регистрация на нов телевизионен канал, подадени от собственика на "Пик" Недялко Недялков, не се състоя. Точката беше отложена за днес заради отсъствието на председателя Лозанов.
Според експертите на СЕМ документите на Недялко Недялков отговарят на всички изисквания на Закона за радиото и телевизията. Тъй като режимът за издаване на лиценз за радио и телевизия е обикновен регистрационен, СЕМ ще трябва да издаде разрешително за излъчване на PIK TV. Регистрационната такса, която каналите плащат на СЕМ, е 2 250 лв.
Недялков обяви, че ще прави телевизия още в края на миналата година. През ноември 2015 г. той регистрира "Пик Броудкастинг" АД - дружеството, което стои зад новия телевизионен канал. Собственици на компанията са Недялко Недялков, който държи 95%, и главният редактор на "Пик" Ивайло Крачунов с 5%. В органите на управление е вписана и Милена Тарандева.
Ето и пълния текст на обръщението на Лозанов и мотивите за оставката му:
Уважаеми колеги,
Подавам оставка като член на СЕМ и съответно като негов председател. Разгледах внимателно документите на кандидата за телевизионна регистрация “Пик Броудкастинг” АД и установих, че няма законови основания тя да му бъде отказана. Винаги съм се стремил да прилагам закона според неговите изисквания, независимо от моите предпочитания. Заедно с това обаче не бих искал нито с гласа си като член на СЕМ, нито с подписа си като негов председател да легализирам в електронните медии агресивната риторика на едноименната онлайн медиа, която лесно минава в регистрите на враждебната реч, макар и не непременно по расов, етнически или религиозен признак. Така би се загубила разликата между регулираната със закон и нерегулираната медийна публичност, а оттам и видимия ефект на медийната регулация въобще. Изправен съм пред противоречие, от което не откривам друг персонален изход, освен напускането на съвета.
Регулацията не може да роди някакви идеални медии, едва ли може направи и съществуващите кой знае колко по-добри, но може да удържа една граница в публичната комуникация, която не бива да бъде преминавана. Давам си сметка, че през последната година и то не само заради телевизионните амбиции на ПИК все по-малко съм в състояние да пазя тази граница. Поне при сега действащата нормативна уредба, която не предвижда изследване на публичното поведение и източниците на финансиране на кандидатите за лицензия и регистрация, не включва понятието „слово на омразата” и адекватни на ситуацията у нас разпоредби за санкционирането му, не защитава журналистите от собствениците на медии, не въвежда специализирани прагове на концентрация на собствеността, не разпознава конфликт на интереси в управлението на програми и създаването на предавания от професионални политици, не превръща в императивно изискване формулирането на обществената мисия на обществените медии и не обвързва държавната субсидия с реализацията й и пр., и пр. ЗРТ, който след приемането му през 1998 година изигра решаваща роля за демократизацията на медийната среда в страната, днес трудно гарантира либералността на медийната регулация. А аз съм убеден, че по замисъл тя е именно такава – либерална институция, закрепена в общностното европейско право, за да подпомогне аудиторията/индивида сам да прави своите важни избори, информиран от медиите, но без да е подложен на пропаганден и манипулативен натиск от тях. Което значи културно многообразие и плурализъм на мненията в медийното съдържание.
Два казуса, свързани с БНР – лицензирането от СЕМ на регионална програма за Кърджали и свалянето от УС на радиото на предаването „Деконструкция”, заради системно нарушаване на ЗРТ, генерираха политически настроения в точно обратната посока, които превърнаха и мен, и СЕМ в своя енергично обстрелвана мишена. Започна „разчистване на сметки” с изразителите на либерални позиции в нашето общество. Стигна се дотам, че в Народното събрание беше подложено на гласуване фактическото закриване на медийния регулатор и едва не мина, а 109 души, организирани от вестник „Дума”, които се анонсираха като леви интелектуалци, подписаха декларация в подкрепа на „Деконструкция”, където съм наречен „лице на полицейщината”.
Всичко това е толкова несъвместимо със собствената ми престава за мен самия и със смисъла на дейността ми като дългогодишен участник в медийната регулация, че за момента просто не виждам мястото си в нея, чувствам се прогонен.
Вероятно има значение и принудителното отстъпление на културния либерализъм в световен мащаб, следствие на емигрантската вълна и терористичните атаки в евроатлантическа зона.
В същия антилиберален контекст изпълнителната власт в Полша наскоро със закон си присвои управлението на обществените медии.
Затова не в отказ от колегиална солидарност, а именно от колегиална солидарност днес ви казвам довиждане, скъпи мои колеги.
