ОТ РУБРИКАТА "СТАНИ АВТОР"
След края на Студената война и окончателната победа на „Запада”, светът се превърна от двуполюсен (САЩ и СССР) в еднополюсен, с пълна доминация на САЩ и верните им партньори от ЕС.
Тази победа беше и подкована с тежката икономическа и социална криза в бившите държави от Съветския блок, които след 89-а година нямаха никаква възможност да противостоят на „Океания”.
В западното пространство започна постепенна доминация на либерализма в обществения, политическия и икономически живот на държавите. Така успя да се формира политически консенсус по темите за защита на човешките права, мултикултурализма и свободния пазар.
От гледна точка на програмност и политическо поведение позициите на основните партии в ЕС следват своеобразен консенсус, който всъщност е пълно подчинение на „Американската идея”. Така дори и класическата консервативна идеология беше смачкана от либералния ботуш, който приобщи към себе си „дясното” и „лявото”.
Евроатлантическата идея обаче не спря дотук. На по-късен етап към западното пространство бяха приобщени и страни, които преди това поддържаха тесни икономически и политически връзки с Русия, като по този начин ударът срещу Русия беше на практика окончателен.
С течение на времето обаче европейската идея малко по малко започна да губи популярност. Призивите за единна свръх държава, ограниченият (или липсващият) суверенитет на държавите-членки доведе мощна националистическа вълна, която започна да набира още повече сили особено след финансовата криза.
От друга страна пък Русия успя да излезе от тежката криза, която налегна страната след 1989-а година и даде ясни признаци, че в близък (или дългосрочен) план ще бъде основен фактор не само в „Евразийската” зона , но и в континентална Европа.
И докато западните лидери крепяха властта си главно с информационна пропаганда и клиширани евро-идеи , то Русия успя да започне да действа активно на евразийската „шахматна дъска”, дефинирайки по този начин геополитическите си приоритети на континента.
Евразийската идея буквално възкръсна и започна да намира последователи не само в близките до Русия страни, но и в доста европейски партии, предимно националистически. Благодарение на своята умна и търпелива политика, Владимир Путин съумя да възстанови руската хегемония във вътрешна Евразия и да доминира в тази зона не толкова заради военната си мощ, колкото заради ключовото си географско положение между Черно и Каспийско море, което и позволява да контролира важните газо- и петролопроводи, както и достъпа до съответните енергоносители.
На конференцията в Мюнхен през 2007, чрез своя президент Путин, Русия декларира претенциите си да бъде самостоятелен играч в многополюсния световен ред. Освен всичко това руските интелектуални кръгове, водени от традиционния си патриотизъм, силно подкрепят идеята за нов Евразийски съюз, противостоящ икономически и политически на ЕС и САЩ. Но какво точно представлява евразийството?
За основател на Евразийското движение се счита Лев Гумильов, руски историк и археолог. Негова е тезата за взаимовръзката и приемствеността между културите и цивилизациите на Азия и Европа от дълбока древност. В днешни дни тази теория се доразвива и издига до философско-политическа доктрина от Александър Дугин, руски общественик и лидер на т.нар „Евразийско движение”. Той лансира идеята за формирането на единно евразийско пространство от испанското пристанище Кадис до Владивосток, на тихоокеанското крайбрежие на Русия.
По принцип това означава силно сближаване на континентална Европа с Русия, а дефакто – изолация на САЩ. Всичко това бива подкрепено и от идеята на Александър Дугин за „научен патриотизъм”, което автоматично превръща евразийската идея в притегателен център за всички мащабно мислещи националисти, които по принцип са против силната намеса на САЩ във вътрешните работи на държавите, а и изобщо към настоящия момент са единствената опозиция на Американските стремежи за глобално надмощество.
Идеята на Дугин едва ли би била толкова силна, ако не беше приета и от руския президент Владимир Путин, който води силна консервативна политика, с ясен акцент върху православието. Нещо, което на Запад не се случва. В геополитически план идеята за евразийството се допълва и от близките на Русия икономически силни държави като Китай и Индия.
Освен всичко това Русия търси и подкрепа от страните в Латинска Америка, които не подкрепят политиката на САЩ. Сред руската общественост, настроена традиционно националистически, евразийството се възприема равнодушно. Всъщност евразийството изцяло се вписва в руската мисловна традиция, търсеща спецификите и ролята на особената руска нация и черпеща сили от западните модели на национална рефлексия.
Специфичното отношение към Запада играе основополагаща роля в изясняването и разбирането на евразийската концепция. В руската национална доктрина от векове е залегнало надмоществото и независимостта, респективно евразийската идея е просто една историческа крачка към осъществяването на националния идеал на Русия. Ясното съзнание за националнополитическата изолираност от САЩ дава достатъчно основания за формулиране на тази доктрина. Най-общо казано, евразийството е националистическа идея.
Доказателство за това е силният консерватизъм, огромното влияние на църквата, традиционните ценности, семейството и изобщо националната идея. Интересна подробност, доказваща националистическия характер на тази идея е запазването на икономически суверенитет на всички държави, възприели евразийската идея. Това означава, че всяка държава ще има възможност да води национална икономика с участието на държавата в много сфери, редом с частната инициатива. Модел, който се изключва от либералния капитализъм.
В културен план евразийската идея цели максимална независимост на националните култури, без външно културно влияние. За мнозина тази идея е втори план на СССР, който изненадващо възкръсна от гроба, не без съдействието на западния провал в много сфери и силната националистическа вълна, целяща не наднационални и наддържавни политически институтции, не федерализация, а суверенитет и равнопоставеност. Идея, която към настоящия момент в ЕС звучи невъзможна.
Дали Евразийската идея ще се реализира? Тук еднозначен отговор не може да се даде. САЩ все още проявяват силно надмощие в международните отношения, дори и след войната в Ирак и кризата в Сирия. От друга страна обаче в ЕС партии, със силно националистически възгледи набират скорост и дори една от тях управлява в Унгария – партията на Виктор Орбан. Всички те, до голяма степен гледат с добро око на възраждащата се Русия, а някой дори подкрепят изцяло политиката на Владимир Путин.
Едно е ясно обаче, в краткосрочен, а и в дългосрочен план, Евразийската идея ще бъде фактор. Тя ще бъде алтернатива на всяко действие на САЩ, алтернатива на икономическия модел, а и алтернатива за всяка държава. Също така е ясно, че всяка грешка на САЩ ще дава нови сили на тази идея, всяка криза, независимо дали икономическа, социална или политическа ще дава нов тласък на света. Тласък, който изцяло би променил „статуквото”.
Засега България не може да вземе еднозначни решения в посока радикална промяна на своя външнополитически курс. Това може би е оправдано от краткото членство на България в ЕС и очакванията, които има част от българския народ. Разочарованието на друга, при това голяма част от българския народ, не бива да се подценява. Исторически близките отношения с Русия също! Като прибавим и провала на всички партии, възпяващи европейската идея едва ли не като нещо божествено и неповторимо, то картинката в родните ни земи далеч не изглежда ясна. Защото едно силно социално недоволство би сменило не само една власт с друга, но и статуквото. А зад това статукво прозира именно Евразия.
