ЕК "пуска" проекти и финансиране в различни сектори за възстановяване след кризата

Снимка: https://pixabay.com/

Проктите са в областта на науката, здравеопазването и иновациите

Eвропейската комисия и международни експерти помогнаха на властите на България, Хърватия и Словения да насочат по-добре инвестициите, за да направят здравните си сектори по-ефективни и устойчиви в бъдеще. Резултатите от съвместния проект, иницииран и финансиран от Комисията, се представят днес по време на заключителното хибридно събитие, което се провежда по същото време в Любляна, София, Загреб и Брюксел. Трите страни заедно участваха в изработването на методология за картографиране на инфраструктурата, човешките ресурси, съществуващия капацитет, настоящите и бъдещи нужди в областта на спешната и дългосрочна медицинска помощ.

Това ще позволи на трите страни да подготвят своите стратегии и план за бъдещи инвестиции, подкрепени от финансиране по линия на политиката на сближаване, но също и чрез други инструменти като механизма за възстановяване и устойчивост или от националните бюджети. Съвместният проект, ръководен от експерта по обществено здраве д-р Александър Джакула, също ще допринесе за укрепване на здравния сектор, вземайки предвид уроците, извлечени от пандемията на коронавируса.

Комисарят по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра заяви: „Настоящата извънредна ситуация за пореден път потвърди, че наличието на ефикасно и достъпно здравеопазване е от основно значение за благосъстоянието на нашите граждани и устойчивостта на нашите общества. Политиката на сближаване ще продължи да инвестира в укрепване на здравните сектори в държавите членки като ключов актив за справяне със социалните и териториалните различия. Радвам се, че тази инициатива ще помогне на България, Хърватия и Словения да подготвят по-добри, по-перспективни и устойчиви инвестиции“. 

Заключителното събитие се организира, комбинирайки участие на живо и онлайн. През първия ден експерти, екипи на Европейската комисия и на съответните държавни органи имат работна среща-дебат посветен на заключенията на проекта воден от д-р Джакула. През втория ден представители на Комисията ще наблегнат на значението на добре планирани инвестиции в здравната система за предстоящия програмен период и ще представят резултатите на проекта на по-широка аудитория.

Европейската комисия взе решение да обяви покана на стойност 1 млрд. евро за научноизследователски проекти и проекти за иновации в отговор на климатичната криза и в подкрепа на защитата на уникалните екосистеми и биоразнообразие на Европа. Финансираната в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ покана по линия на Европейския зелен пакт, регистрацията за която ще започне утре, ще ускори възстановяването на Европа от кризата с коронавируса, като превърне екологичните предизвикателства във възможности за иновации.

Комисарят за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел заяви: Поканата по линия на Европейския зелен пакт, която е на стойност 1 млрд. евро, е последната и най-голямата по „Хоризонт 2020“. Тъй като иновациите са в центъра им, тази инвестиция ще ускори устойчивия и справедлив преход към неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г. Тъй като искаме тази системна трансформация да обхване абсолютно всички, призоваваме за конкретни действия за нови начини на взаимодействие с гражданите и за увеличаване на обществената значимост и въздействие.

Предстоящата покана по линия на Зеления пакт се отличава по някои важни аспекти от предишните покани по „Хоризонт 2020“. Действията са по-малко на брой, но са по-целенасочени, по-мащабни и с по-голяма видимост и с фокус върху възможностите за бързо увеличаване на мащаба, разпространение на резултатите и възприемане на практиките.

Крайният срок за представяне на предложения е 26 януари 2021 г., като се очаква избраните проекти да започнат през есента на 2021 г.

Европейската комисия представи своя план за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Новата цел се основава на цялостна оценка на въздействието на социалните, икономическите и екологичните последици. Оценката показва, че този курс на действие е реалистичен и осъществим. Повишената амбиция също така подчертава трайната водеща роля на ЕС в световен мащаб преди следващата конференция на ООН по въпросите на климата (COP26).

Днес Комисията:

·         внесе изменение в предложения Европейски законодателен акт за климата, което включва целта за намаляване с поне 55 % на емисиите до 2030 г. като стъпка към целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

прикани Парламента и Съвета да потвърдят тази цел от 55 % като новия национално определен принос на ЕС по Парижкото споразумение;

посочи законодателните предложения, които трябва да бъдат представени до юни 2021 г. за изпълнение на новата цел.

Наред с Плана за постигане на целта за климата до 2030 г. и неговата оценка на въздействието днес Комисията прие също оценка на националните планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. Оценката на Комисията показва, че ЕС е на път да надхвърли сегашната си цел за намаляване на емисиите с най-малко 40 % до 2030 г., особено благодарение на текущия напредък в разгръщането на енергията от възобновяеми източници в Европа. За да постигне новата цел от 55 %, ЕС ще трябва да увеличи допълнително енергийната ефективност и дела на енергията от възобновяеми източници. Това ще бъде предмет на допълнителни консултации и анализ преди представянето на законодателните предложения от Комисията през юни 2021 г.

Европейската комисия определи стратегически насоки за функционирането на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) - главният инструмент за възстановяване от кризата с коронавируса, който стои в основата на новия бюджетен план на ЕС NextGenerationEU. Насоките са публикувани в новата Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.

От механизма ще бъдат предоставени безпрецедентните 672,5 милиарда евро заеми и безвъзмездни средства под формата на приоритетно финансиране през особено важните първи години на възстановяването.

Държавите членки следва да представят своите проектопланове за възстановяване и устойчивост, в които очертават националните инвестиции и реформи. В тези  планове следва да са взети предвид предизвикателствата пред икономическата политика, посочени в специфичните за всяка държава препоръки в циклите на Европейския семестър от 2019 г. и 2020 г.

Днес Комисията представя също допълнителни насоки за държавите членки за това как най-добре да представят плановете си за възстановяване и устойчивост в 7 водещи области.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода l9n

FACEBOOK