Доц. д-р Снежана Попова: Има желаещи учители, но се назначават с протекции

Снимка: Infomreja.bg

Има болезнени точки, които се инфектират всеки път, когато бъдат докоснати.

Такава е темата „Професия учител в България“. От години се дискутира за липсата на признание и уважение на учителите, полицаите и лекарите.

Страните са две – или самите хора, с непрофесионализъм и аморал, направиха сами да не бъдат уважавани, или обществото изгуби морала у себе си, за да уважи хората, които му дават знание, пазят го, лекуват го.

Познати са случаите, в които студентите, придобили педагогическо образование, стават сервитьори, касиери, емигранти.

Преди години учителските места бяха „златни гнезда“. Както висшистите се оправдаваха: „Не съм учител, защото няма място“.

Ситуацията се промени. Глад за учители има, а има ли глад и за знания?

Не всеки кадър, които излиза с професионална квалификация на педагог, е подготвен да изпълнява ролята на просветител.

Отново има две страни на монетата.

Първо, учителите решават да сменят професията си поради ниска заплата, поради отношението на колектива или учениците към човека, поради прекалено много стрес.

Второ, хора, които имат правото да са учители, се заричат, че никога няма да станат такива, заради впечатленията от задължителния стаж. Точно тези хора, които работят в сферата на услугите, администрацията и къде ли още не, стават част от системата на образованието – съблазнени от почивните дни, ваканциите, нормираното работно време.

Но дали тези „блага“ са мит коментира проф. д-р Антони Стоилов, който е твърде запознат със студентските нагласи, реализации и най-вече ресурс от знания.

„Кризата с учителите е от няколко години и е съвсем логично вече осезаемо да се усеща. Учителският труд не е сред престижните, за съжаление, по няколко причини: училището наподобява бойно поле, поради лошото възпитание на преобладаващата част на учениците; липсата на мотивация сред учителите; поради незаинтересоваността, която ежедневно демонстрират пред тях учениците и техните родители; ниското заплащане на учителския труд“.

Мъж, който завършва ЮЗУ „Неофит Рилски“ с отлична диплома, следва магистратура, става учител по информационни технологии в благоевградско училище. Всички горе изброени фактори от проф. Стоилов принуждават младия учител да напусне работа и да се подготви за изпит и интервюта. Приет е и повече от година е част от митическия отдел на ГКПП-Кулата.

„Очевидно трябва да се предприемат спешни мерки за повишаване на учителската заплата в пъти, а не със символичните 50-60 лв., както досега и, естествено – незабавно освобождаване на системата от формално изпълняващите задълженията си учители“, допълни Стоилов.

Една нация няма бъдеще без образование, а според последни данни липсата на учители по математика и български език и литература ще е значителна.

Въпреки всичко Стоилов заяви, че много висок процент от студенти, придобили учителска квалификация, стават учители.

Доц. д-р Снежана Попова също е част от екипа на Югозападния университет.

Тя е автор на много статии и книги, свързани с педагогиката, именно заради това, че доц. Попова е преподавател в Педагогическия факултет.

Позната е сред студентите из целия ВУЗ с лекциите си по обща педагогика.

„Най-интересното е, че много студенти завършват педагогически специалности, но учителите-специалисти не ни достигат. Много са причините. При детските учители и началните учители е друг проблемът. Има желаещи, но се назначават с протекции. И това демотивира“, обясни педагожката.

Обучението на педагозите също има доста проблеми, и те вместо да се решават, се задълбочават. Качеството на обучение на студентите определя и качеството в училището, което се занижава, допълни доцентът.

„И после се чудим защо децата са неграмотни. Учителите специалисти не достигат. Има негативно отношение към учителската професия. Агресията в училище също демотивира“, продължава Попова, като изяснява, че е приет новият закон в образованието, но в него има много проблемни области, които не са изяснени достатъчно.

„Феодализмът на директорите също е голям проблем“, бе констатацията на доц. Попова.

Проблемността е в опустошителни размери.Това е обобщението на думите на специалистите в просветната сфера.

От кого зависи да се поправят нещата, от родителите, от учителите, от директорите или от Министерството? А в чии ръце остават децата?

Това са част от въпросите няколко седмици преди началото на новата учебна година.

 

КОМЕНТАРИ

Коментарите са забранени за тази статия.