Днес е професионалният празник на пожарникарите. Също така православната църква чества Кръстовден. Огънят е стихия, която бушува понякога неудържимо. Това лято в България се случиха няколко сериозни пожара - в Пловдивско и в Пиринско са най-мащабните. Пожарът в Кресненско придоби национално значение, защото от около 15 години подобно бедствие не е имало, споделиха от тогавашния щаб запознати. Битовите пожари пък са ежедневие. През лятото хората правят зимнина и при варенето на буркани се случва инцидентът. А през зимния сезон всички, отопляващи се на дърва, са застрашени от пожар в дома си.
За такива сигнали сподели пред ИНФОМРЕЖА Кристиян. Той е пожарникар от 15 години и определено може да се нарече смел мъж. За най-страшния пожар, в който се е чувствал като на война, казва, че е тази година в Марикостиново. Фабрика за хартия се е подпалила, а в нея е имало техника, която работи на пропан бутан. Взривовете са били толкова силни, че напомняло на бомбардировки, а конструкцията на сградата започнала да се огъва заради адската топлина.
"Виждал съм и починали хора, овъглени трупове-не, но сме вадили от кола грък, загинал при катастрофа. Черепът му беше буквално пръснат. Това обаче директно изтривам от съзнанието си, не се впечатлявам, не му отдавам значение", споделя огнеборецът. Когато стане дума за някаква случка той използва "ние" вместо Аз-форма. Това красноречиво говори за екипността на работа и колективността.
"Телефонът звънна, отидохме в къща, където беше гръмнал бойлер. Едноетажният дом буквално бе изкривен, а една от стените бе съборена изцяло. Там където е паднала стената в същото време е спал собственикът на къщата. Всички тухли са се стоварили върху него. Не можах да повярвам, че човек може да оцелее, а той не само че беше жив, а и напълно здрав", спомня си Кристиян.
За случая "Кресна" казва, че това е една трагедия. Горският пожар е бил огромен като площ. "Дали съм се страхувал - не! Имало е и по-опасни горски пожари, но този беше уморителен, изтощителен". Кристиян и неговият екип са хората, които се отзовават първи при инцидента с дядо Йоско. Преди тях на място е екип на пожарната от друг район. Те спасяват дядото. Кристиян навлизат в огъня и се опитват да гасят къщата на човека.
Пожарникар, лекар и учител се става по призвание. В думите на огнебореца се усеща спокойствието, с което разказва, той е надмогнал себе си, но мислено владее и огъня. Детето на Кристиян е бъдещ студент. Амбицията му е да продължи пътя на баща си.
В личен план пожарникарят също е имал извънредни ситуации. "Жена ми ми звънна по телефона. Каза, че мазето в блока ни гори. Не беше подаден сигнал официално, но ние тръгнахме. Оказа се, че наистина има пожар, само че в съседното до нашето помещение."
Случвало се е екипите на пожарна безопасност да бъдат извикани на фалшив сигнал. "Ами какво да правим. Връщаме се обратно и се надяваме да не се повтаря".
На откриването на ремонтираната сграда на пожарната в Благоевград главен комисар Николай Николов пожела на момчетата си да имат по-малко работа. Такова пожелание отправяме към всички пожарникари и честитим празника им!
