Уважаеми родители и гости, скъпи колеги и ученици,
Днес всички ние имаме привилегията да празнуваме 138 г. от рождението на патрона на нашето училище - писателя хуманист Йордан Йовков.
Роден в Жеравна, участвал в две войни, той ни завещава ценно творчество, което е преведено на 25 езика и е получило множество престижни награди.
За нас е голяма гордост и задължение, че нашето училище носи неговото име, тъй като учениците ни се възпитават хуманно по йовковски. Те знаят, че той е бил голям класик, хуманист, човеколюбец и че той идва в българската литература с една болка от войната, която пронизва, но той успява да я овладее и да я превърне в добре подредена човечност и естественост.
Йордан Йовков прокарва през цялото си творчество хуманизма, с който пленява и прощава на героите си, като възпява нравствените им качества и прави от невъзможното възможно. Йовков се прекланя, той прави дълбок поклон пред красотата и пред добродетелите на българина така, че всеки е готов да им прости.
Примерите са почти във всяко негово творение, но най-силно те са изразили хуманното чувство в „Последна радост” в образа на Люцкан – нежна, изтънчена, фина и силна душа крехка, като цвете, което е възвишеното у човека. Или прекрасният образ на Албена, когато влиза в съдебната зала и присъстващите онемяват от нейния пленителен духовен и физически образ.
"По жицата", „Другоселецът” и „Серафим” са произведения, които се изучават от нашите ученици. В тях се прокарва един мотив, където героите си помагат, за да облекчат мъката и страданията на другите.
Това трогва с един копнеж за обич, щастие и радост и се внушава с проявление на духовната красота. Велико и красиво нещо е любовта между хората, както беше прозрял Сали Яшар.
Именно това е един човешки стремеж, който нашият задружен екип всекидневно се старае да предаде на нашите възпитаници.
Излизайки от нашето училище ние ще се гордеем с тях, защото знаем, че сме успели да им предадем Йовковите човешки добродетели.
Манчо Джуркин
Директор на СУ „Йордан Йовков” - с. Рибново