На 8 септември в сградата на Народно читалище „Никола Вапцаров-1866” в Благоевград ще бъде открит 64-ият конгрес на Българския есперантски съюз. Форумът ще се проведе под патронажа на кмета Атанас Камбитов. Съюзът съществува от близо 100 години и броят на неговите членове все повече се увеличава. Очаква се около 150 души най-малко да посетят конгреса в Благоевград.
На последния международен конгрес по есперанто, който се е провел в Ханой, Виетнам, е обявена статистика, според която над един милион души в света говорят този език. Досега страната ни четири пъти е била домакин на международните конгреси.
Първият учебник по есперанто се появява преди 125 години, благодарение на д-р Людвиг Лазаро Заменхоф, който още като ученик имал проект за създаване на нов език. Неговият интерес бил подклаждан не само от баща му, който бил полиглот, но и от обстоятелството, че там, където живеел, в западната част на руската империя, имало хора от шест националности.
Идеята за международен планов език (известен също като "универсален език" или "международен помощен език”), целящ не да замести етническите езици, а да служи като допълнителен, втори език за всички, е много стара. Мотивите през вековете за създаването на различни планови езици първо били лингво - философски: да се търси перфектният език, за да се помогне за перфектно мислене и опознаване на света; и после лингво - политически: да се променят междуетническите отношения. Във всеки случай за планови езици се мисли от времето на Ренесанса и с това са се занимавали знаменити учени като Коменски, Декарт, Лайбниц, Уилкинс и др.
Есперанто сега е напълно развит език със световна езикова общност и пълен набор от изразни средства. Много от идеите на Заменхоф изпреварили идеите на създателя на модерната лингвистика, структуралиста Фердинан дьо Сосюр (чийто брат Рьоне бил есперантист).
Есперанто е и говорим, и писмен език. Неговата лексика идва предимно от западноевропейските езици, докато в синтаксиса и морфологията има силни славянски влияния.
В началото езикът се състоял от около 1000 корена, от които можели да се образуват 10000 или 12000 думи. Днес есперантските речници често съдържат 15000 или 20000 корена, от които могат да се образуват стотици хиляди думи, а езикът продължава да се развива. Есперантската академия контролира актуалните тенденции.
Поради използването на езика у дома, в момента има може би хиляда души, които говорят есперанто по рождение. Поради хуманистичните цели на използващите езика, той бил забраняван, а неговите привърженици - преследвани както от Сталин, който го смятал за език на "космополити", така и от Хитлер, за когото това бил език на евреи (създателят на езика Заменхоф бил евреин).
Световният есперантски съюз (УЕА), чиито членове формират най-активната част от есперантската общност, има свои асоциации в 65 страни и индивидуални членове в почти двойно повече. Броят на продадените учебници и статистиката за членовете на националните съюзи сочи, че хората, които в една или друга степен знаят езика, са стотици хиляди или дори милиони. Есперанто се говори в цял свят, със забележима концентрация в толкова различни страни като Китай, Япония, Бразилия, Иран, Того, България и Куба.
Сайтът http://www.esperanto.net е многоезичен информационен център за есперанто на 62 езика. Езиковата общност специално се ангажира с алтернативни модели на общуване, срещу дискриминацията; тя отразява най-различни политически тенденции с изключение на расизъм и национализъм. Говорещите есперанто са носители на световни и национални културни ценности, а също и на оригинални културни елементи на самата общност. Първите есперантисти в България се появяват почти веднага след излизането на "Първия учебник" на д-р Заменхоф, а Българският есперантски съюз съществува от 1907 г.
На конгреса в Благоевград ще присъстват интересни личности, членове на БЕС, със сериозни постижения в своите области.
