На 19 май /понеделник/ от 10.30 часа в заседателната зала на хотел „Кристо” в Благоевград ще се проведе пресконференция във връзка с 80-годишния юбилей на поета и общественик Борислав Владиков. Той ще представи и новата си книга „До утре и завинаги”. На 22 май в ДТ „Никола Вапцаров” ще се проведе и творческа вечер „Борислав Владиков на 80”, включена в програмата на община Благоевград.
Борислав Владиков е роден на 2.05.1934 г. в мелнишкото село Хърсово. Поет, прозаик, публицист, драматург, общественик, издател, директор на Драматичен театър „Никола Вапцаров” в Благоевград / 1984-1991 г./.Член на Съюза на българските писатели. Автор на редица поетични и прозаични книги. Борислав Владиков е предложен за почетен гражданин на Благоевград.
„Истинската възраст на твореца личи не по побелелите коси, а по съхранения пламък в очите и по неуморния дух, който знае цената на всеки изстрадан миг творческо вдъхновение” е написал анонимен почитател на творчеството на Борислав Владиков в блока „Театър, любов моя”. Това откровение може би е най-близко до творческия образ на Борислав Владиков.
ЗА НЕГО
КРАСИМИРА КАЦАРСКА ЗА КНИГАТА НА БОРИСЛАВ ВЛАДИКОВ – „ДОКАТО ПЛАЧАТ ЛОЗИТЕ”
„Прозаичната книга на Борислав Владиков „Докато плачат лозите” е различна от всичко, създадено досега от автора.И е още едно доказателство за продължаващото търсене на своя пътека през планината на слвото.За да намери и сподели най-чистите извори с жадните за познание и истина. Да им открие своето небе, целунато от мълнии и просветлено от светкавици. Да ги направи съпричастни на преживяното през десетилетията. И да отправи погледа им отвъд казаното.Защото истинското пътуване към голямата литература се осъществява насаме – през болките и радостите, през спомените и мечтите, през осъзнатото настояще като един единствен и неповторим миг от живота, който всеки пише сам.”
КИРИЛ ПАВЛОВ
„Ранимата му душа е закалена от изминалия живот и е съпроводена от несполуки и успехи.Затова лирикът омайва с непоколибимата си вяра в доброто. За нашето време той е един Дон Кихот, който умее да страда и да мрази всичко, което е загубило човещината си. Гражданската позиция на Борислав Владиков е изострила дотолкова сетивата му, че не подминава нищо значимо в реда и в блатото, в което загива Родината.Гневни са словата му към българските управници, които имат определена вина за трагичната участ на народа. Без да налага своето мнение, в цялото си творчество той ясно изразява своето разбиране, че за изграждането на българската национална идентичност е необходимо приобщаване към духовния живот на народа. Това е най-скъпото наследство, което се предава от поколение на поколение.”
ПОСЛЕДЕН ЩЪРКЕЛ
И както винаги – играта свършва.
Започва друга песен и игра.
Стеблото ми смоли, смоли прекършено
сред млада необжарена гора.
Застанали пред истините голи,
не знаем накъде да продължим.
И всеки сам за себе си се моли.
Най-често унизително мълчим.
Това ме прави малко неприятен.
Лекарствено горчив съм при беда.
Откъснат от небесните обятия,
топя се като жертвена звезда.
Следата ми и кратка, и висока
не ще я видят клюмнали глави.
Косят коси и падат летни сокове.
Ухаят силни билки и треви.
Ухае моето последно лято
и аз – последнен щъркел в есента,
кръжа неутешимо над полята,
в които ще зимува песента.
Кръжа над вас закрилно, но не искам
в душата ви да има стръкче жал.
Най-черното море във мен се плиска.
До капка съм ви бялото раздал.
