Бил Клинтън, галерии и частни колекции по цял свят притежават картините на българския художник Николай Тодоров

Авторът Николай Тодоров, снимки: Личен архив

Не всяка майка и не всяка земя раждат такива синове таланти, че светът да се възхищава на тяхното плодотворно и различно изкуство и да научи за тях и за тяхната художествена стойност. Това е нашият сънародник – художникът Николай Тодоров, който е роден в гр. Добрич. Завършва Художествената академия, специалност „Стенопис” при проф. Димо Заимов. Работи в областта на националната живопис, рисунъка и колажа, както и по монументалното изкуство.

Той е на 58 години и до момента е създал завиден брой картини, участвал е със свои творби в над 50 художествени галерии и изложбени зали по света, както и в България, неговите многобройни живописни изяви се радват на голям успех.

От 1990 г. до 2018 г. Николай Тодоров непрекъснато е творил и е представял свои картини в различни галерии. Не е възможно пространствено да изобразим и споменем всички, но ще напишем за по-интересните му прояви. Той няма интерес към тленното, а към дълбокото, невидимото за очите, но почувствано със сърцето и с интуицията на твореца, която го води към езотеричното и тайнственото от дълбока древност. Така той ще остане в бъдното и във вечността!

Носител е на много награди, на Съюза на българските художници и други. Негови творби притежават в Германия, в галерията на гр. Табац, в музея Бельо Пинейро в гр. Елферол в Испания, компанията „Кока –Кола” и в много частни колекции във Франция, Швеция, Македония, Шотландия, Русия, Румъния, Казахстан, Индия и САЩ.

Бившият американският президент Бил Клинтън е притежател на негова картина. През 1990 г. представя своя изложба на в СБХ, на „Шипка” 6 в София, след кратко време на неговата живопис се наслаждават във Варна и Добрич с изложби, озаглавени „Манхатън” и „Стил”. През 2004 г. участва  с две изложби в гр. Добрич и Варна по темата „Енигматични знаци”, а през 2008 г. в „Звук от вечността”, „Знаци на вечността” Николай Тодоров се увлича по древните артефакти за произхода на света и на българите и той е един изключително сензитивен художник, който запалва своите зрители с интересните картини и ги хвърля в размисли и разсъждения.

В 2011 г. излиза пред зрители и любители на художественото изкуство с живопис на тема „Тишина”. През 1999 г. излиза с три изложби в София в стария град в галерия „Ирида”и във Варна в галерия „Етерна”. През 2016 г. създава три живописни изложби  на тема „Генезис” в художествената галерия в „Гешов” в София, „Пътуване към тишината” в галерията във Варна.

Работи по проект „Д3” и „Д4”в галерия „Казаков” в Трявна. През 2007 г. излиза с 2 изложби във Варна, „Златни пясъци” и хотел „Кемпински”. В националните изложби „Тенец” в Монтана – Второто биенале за съвременно изкуство „Временен баланс- непрестанни трусове” в Габрово , както и в Деветото биенале на малки форми в Плевен участва в регионален конкурс ”Алианц- България” в Добрич и отново така в Деветото биенале „Приятели на морето” в Бургас.

Интересно е да се чуе какво интригува твореца Николай Тодоров от интервюто, което взехме от него:

Нашите въпроси бяха относно негова картина, свързана с изображенията - артефактите в пещерата "Магурата" край гр. Видин. Ето какво сподели художникът пред ИНФОМРЕЖА:

Имам картини, посветени на рисунките в пещерата „Магурата“. През 2003 година започнах да рисувам релефни картини, инспирирани от природата и древните символи и знаци. Така връзката ми с природата, която е моят най-добър учител, и древните знаци ме отведоха до езотеричното, до тайнството, до тишината. Връзката с корените, с архетипа ми дава една стабилност в днешния постмодерен свят.

Само стъпвайки върху основите на дълбоката древност, човек може да се чувства сигурен и уверен, че ще остане във вечността. И няма нищо по-хубаво от това. В момента преживявам една духовна трансформация, повишавам честотата на вибрациите, вследствие на което се чувствам прекрасно. Изчиствам много неща от себе си и в изкуството, което правя. Така повишавам качеството на моите картини. Зареждам ги или по-точно казано ги нагнетявам с повече положителна енергия, така че сензитивните хора, които надявам се стават все повече, започват да ги харесват. И това ме радва.

Вече не ме интересува преходното, тленното, външното изображение, а вътрешното, невидимото за окото, духовното и това е по-истинско. Едното е външната обвивка, а другото е същността на душата /духовното/. От тук нататък смятам да изчиствам своя изказ, да ставам по-обран и лаконичен, с цел да стигна до дълбоката същност на нещата. И в същото време да запазя своята идентичност, докосвайки се до най-първичните знаци, оставени ни от дълбоката древност, когато хората са били изключително сензитивни и тясно свързани с природата. Ето защо тези знаци, изключително изчистени, са лишени от разказвателност и мимолетност и в същото време са натоварени с положителна енергия.

Кой художник не би искал да остане в бъдещето и във вечността? Така аз се насочих към дълбоките ни корени, с ясното чувство, че мога да предам тази енергия и че в бъдеще картините, които рисувам, ще намират повече ценители със свръхсетивни усещания.

Знам за Елисавета Логинова, че е контактьор. Знам за дупката, която бе разкопана в Царичино, но за съжаление не я познавам и не съм запознат с нейните изследвания. Много бих искал да се запозная с нея. Не съм бил в Индия, за голямо мое съжаление. Гледах един документален филм за отвесните скалисти брегове на Ирландия и Шотландия и за полуразрушените замъци, които много ме впечатлиха, и тези места ми се сториха много близки и познати.

Относно картината, която е собственост на Бил Клинтън, мога да кажа, че в далечната 1993 година, когато той встъпи в длъжност като президент на САЩ, аз реших да му направя дарение една моя картина с библейски сюжет "Благовещение". Тогава правих такива картини. Посланието беше, че както архангел Гавриил носи благата вест на Дева Мария за предстоящото раждане на Христос, така и Бил Клинтън като един млад президент носи благата вест за просперитет на американската нация.

Много медии отразиха това като един добронамерен жест на един български художник към един млад и перспективен президент. Аз смятам, че Бил Клинтън беше един успешен президент и определено оправда моите очаквания. Не мога да кажа това за последващите го президенти на САЩ.

През месец април 2019 г. ми предстои самостоятелна изложба в галерия "Гешов" в София. Това е втората ми изложба в тази галерия, след като първата беше успешна и се радваше на много посетители. През юли ще бъда представен в градската художествена галерия на моя роден град Добрич. Това ще бъде петата ми самостоятелна изложба в тази галерия. Надявам се, че в бъдеще ми предстоят още изложби в България и по света.

Смятам, че моето изкуство има качествата да бъде представено в добри и качествени галерии по света.

СБХ бюлетин
брой06/2016

ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС НА НИКОЛАЙ ТОДОРОВ

„Генезис“ – така е озаглавил последната си изложба в столичната галерия „Гешов“ Николай Тодоров. Подобно мото респектира. Става дума, ни повече, ни по-малко, за фундаментални категории. Да се вгледаме в някои заглавия: „Знаци от вечността“, „Морски легенди“ и т.н. Ако не знаехме нищо за автора, бихме могли да решим, че пред нас е налице поредният опит да се опише неописуемото, да се изобрази неизобразимото.

С други думи – поредната амбициозна задача, която даден автор – който и да е той – си поставя за разрешаване с оглед основно да впечатли публиката с дълбочината на своите персонални прозрения. В случая, мога да гарантирам, това далеч не е така. И то не само защото Николай Тодоров е съсредоточен в себе си, тих и безшумен автор, който принципиално не търси външния ефект и престижното място в гилдийната йерархия. Художникът притежава три отличителни особености, които при него се съчетават по особен начин – той е искрен, талантлив и скромен. А това са качества, които, както знаем, особено в съвкупност, не се срещат твърде често.

Показаните картини представляват специфична комбинация между няколко основни начала: строго обмислена, уравновесена композиция; изчистени геометрични и опростени фигуративни знаци; аскетични живописни тоналности, оживени от богата релефна фактура, при които цветът е редуциран и като правило„дехроматизиран“.Художникът се стреми да намери съответната пластическа формула на мирогледни, екзистенциални проблеми, които отвеждат вниманието на зрителя далеч отвъд индивидуалното и субективното начало, тъй като имат значение за културната и родовата идентичност, за историческата памет.

По същество става дума за твърде своеобразни образни притчи в материал, които имат отношение към най-същностните аспекти на битието, на живота ни като човешки същества тук, на Земята. Съчетанието на цветовата маса и на графизираните акценти придава на платната известна двойственост: те са едновременно и живописни творби, създадени от автор, изцяло потопен в съвременното изкуство, и заедно с това напомнят асоциативно за някакви странни петроглифи, руни или кой знае какви графеми, които се разполагат в полето на дописмената култура, като по този начин не само допълват, но и обогатяват пластическата проблематика на самата картина.

Чавдар Попов

 

Художникът Николай Тодоров
Фрагменти
Тайнство - Магура III
Тайнство - Магура IV
Тайнство - Магура V
Тайнство III

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 7jk