"Бел Ами" оживява на благоевградска сцена

Източник: ДТ "Никола Вапцаров"

На 1-ви юни от 19:00 ч. Малък градски театър "Зад канала" гостува в Благоевград с представлението "Бел Ами" от Юрий Дачев по Ги дьо Мопасан.

В парижкото общество се появява един чаровен и амбициозен провинциалист, който събужда интереса на всички дами. Той иска успех, иска пари и всички красиви жени. Ще успее ли да постигне мечтите си и каква е цената, която ще плати?

Калин Врачански, Герасим Георгиев Геро, Василена Атанасова, Васил Банов и още много талантливи актьори във впечатляващия спектакъл на МГТ „Зад канала“.

Режисьор: Бина Харалампиева

Сценография: Петя Стойкова

Музика: Асен Аврамов

Костюми: Петя Стойкова и Елица Георгиева

Фотограф: Павел Червенков

Участват:

Калин Врачански

Петър Калчев

Луиза Григорова

Герасим Георгиев - Геро

Василена Атанасова

Алиса Атанасова

Таня Пашанкова

Христина Караиванова

Владимир Зомбори

Владимир Димитров

Атанас Чопов

Васил Банов

Ги дьо Мопасан е роден на 5 август 1850 година. Произхожда от стар аристократичен род. Майка му Лор дьо Поатвен е близка приятелка на Флобер, който по-късно ще стане духовен наставник на сина й.

От дете бъдещият писател е своеволен, предизвикателен и враждебен към религията. Литературните си опити започва със стихове, когато е само на 13 години. След завършване на лицея в Руан възнамерява да следва право в Париж, но е мобилизиран. Участието му във Френско-пруската война ще намери отражение в много от по-късните му произведения.

В Париж близо десетилетие работи като дребен чиновник в различни министерства. Пише статии, стихове, разкази, пиеси. Спортува много, като особено пристрастен е към гребането. Още първите му публикации разкриват изключителния му талант, въпреки критичното отношение на Флобер. Авторът на „Възпитание на чувствата" ще остане докрай кумир за Мопасан.

Голямата литературна слава идва с дебютния му роман „Един живот". Над творбата Мопасан работи 6 години. За няколко месеца се продават 35 000 екземпляра. Още по-голям е успехът на „Бел ами": за четири месеца романът е преиздаден 35 пъти. Аплодират го дори най-злостните критици, а Толстой ще определи „Бел ами"  като най-големият шедьовър на френската литература след „Клетниците".

Мопасан живее бурно и наситено. На 27 години е разбрал, че е болен от сифилис и все по-често напомнящата за себе си болест като че ли изостря у него жаждата за живот и непоносимостта към пропилените във фалш и празнота дни. Лети с балон над Франция и Белгия, кръстосва Ривиерата със собствена яхта, наречена „Бел Ами", втурва се в десетки любовни авантюри, посяга към опиатите...

Депресиите и нервните кризи обаче зачестяват. В началото на 1892 година прави опит да се застреля. Тъй като прислужникът е извадил куршумите от револвера му, Мопасан опитва да пререже гърлото си с парче стъкло. Постъпва в клиника, но лекарските грижи са безрезултатни. Умира на 6 юли 1893 година, само месец преди да навърши 43 години.

„Влязох в литературата като метеор, ще изляза като мълния" – казва за себе си Мопасан. След себе си оставя над 300 великолепни разказа, шест романа, три пътеписа ... Успехът на творбите му остава неизменен повече от век. Много от тях са адаптирани за театър и кино, а за самият живот на автора им също са написани много страници.

Немалко от тях се опитват да стигнат до образа на писателя, търсейки автобиографични отражения в творбите му. Откровеността, с която Мопасан  е споделял разбирането си за секса и за болестите на обществото, амбицират подобни изследователи да се взират най-вече в Жорж Дюроа...Каквото и обаче да изтръгнат или доизмислят , над усилията им обезсилващо остава изписвана една прочута фраза на Мопасан:„Животът е въпрос на нюанси".

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2cn

FACEBOOK