Какво е Банско – разказва Георги Ангелов
За любовта към народа… на Банско.
Говори Георги Ангелов – познат като част от пиаркия екип на Община Банско или като „човека зад обектива“, чийто апарат не снима лице без усмивка.
Георги нарича банскалиите не „свой съграждани“, а „народ“. За него градът е Вселена от красота и талант на множество хора. Той ги заснема, а днес е сътворил и изложба – лична и богата на лица.
Лична изложба с лични снимки със своя народ!
Георги е наредил в дома си над 40 рамкирани снимки, които сам е направил, на свои съграждани. Те са усмихнатите лица на девойки, деца, кукери, мъже в носии – все банскалии. Личната си галерия Георги гледа и се хвали пред гости с гордост, за да разкаже за всяко едно лице какъв мерак стои. А именно с мерака и любовта Георги се е превърнал в съвременен пазител на родното…
Пандемията го научила да бие камбаните на вековната църква, целува иконите без да се притеснява.
Какво е Банско – разказва Георги Ангелов:
Какво виждаш през обектива?
Обичам да снимам хора – банскалиите. Те са част от моя народ, част от моя град.
Ти си човек, който провокира много разговори в социалната мрежа, където заявяваш, че Банско трябва да се пази – неговата история и традиция. Не те е ли страх, че някой ще те накърни твърде много в твоя опит да защитиш Банско?
Най-големият проблем е, че сме международен курорт. Тук живеят много хора, привлечени от Банско, но някой ни навлизат в територията на нас банскалиите. Учат ни как да живеем според техните правила, а нашите са от стотици години.
Как живеят банскалии?
Много свободно! Никога кюмбетата не са били проблем…
Какво виждаш в обектива, когато снимаш традицията?
Аз винаги съм казвал, че не обичам да снимам къщи и планини – те ще останат и след нас, но не и хората. Като ровя в архивните снимки, които са единици, сега искам да останат хиляди след нас, за да видят какви са банскалии – усмивката им, тръпчинката…
Какво направи с тези лица в дома си?
Имам три изложби в центъра, но тук е по-различно. Но когато някой дойде вкъщи и види тези картини, не пита кой е направил изложбата, а кои са лицата на снимките. И ти казваш „Това е моят народ, аз живея с тях, това са моите съграждани!“.
Това, трябва да уточним, че на снимките не са твои роднини, а твои съграждани…
С мои роднини не се виждам толкова често, отколкото със съгражданите си. Ние сме нещо повече от семейство. Някой не осъзнават, че съм ги приел със семейство, но ние трябва да сме единни и да се държим за ръка. И се гордея, казвам, че това са моите хора.
Знаеш ли на всички имената?
Не. Но им познавам лицата. Знам почти всеки от коя махала е. А всяка година има и по някой нов, което е много хубаво. Идват хора от Перник и Варна да участват в нашите традиции.
А какво се усеща, когато снимаш тази традиция?
На мен ми е интересно какво е усещането на хората, облечени в носии и ги гледат хиляди хора. Искам да знам какво е да си облечен и да прославяш нещо изконно. Каква е тръпката, емоцията, има ли пеперуди – това ми е любопитно. Понякога ми се сърдят – защото не съм снимал даден участник…
А стараеш ли се да снимаш всеки?
Винаги! И понякога даже казват „Мен ме няма“, а аз казвам „Няма те, защото не си се усмихнал“. Апаратът не снима хора без усмивка. Банско е „градът на усмихнатите хора“.
Пандемията не претопи ли това?
Не! Краен са е тая тема. Банско даде тон за вяра с камбанения звън на 17 март 2020, когато ни затвориха. Хората бяха непримирими в края на година, защото искаха да излязат на центъра с носии и кожи.
Кога би за първи път камбаните?
Това беше най-хубавото, което се случи в пандемията! Тогава се биеха камбаните по час и половина и дори и да сгрешиш, няма кой да ти направи забележка. Но на ни е най-много страх, когато бабите ни слушат, защото те вдигат поглед и казват, знаейки всеки тон, „Е, тоя път не е хубаво“. На мен ми се случи само веднъж.
Камбаните ли вдигнаха банскалии?
Вярата! Всеки излизаше и на терасата със „звонци“… Това беше.
Защо се увеличават участниците в кукерския фестивал.
Може би защото ръководителите им влияят и ги мотивират. Има поколения, които в гардеробите си имат носии. Тази години за първи път има бебета на 2,3, 4 и 5 месеца. Племенницата ми Изабела бе на 2 годинки, когато се премени в носия, а после поведе хорото на Цветница. Дори хората не излизат за да се покажат, а за да се хванат на хорото.
За да са заедно?
Да. Точно това обединява банскалии – звънът на камбаните, звонците, непримиримостта им към забраните.
Ако имаш един милион снимки на един милион банскалии какво ще направиш с тях?
На всяка улица всеки „Стоп“ ще го заменя със снимка. И когато видят снимка на бебе ще спрат, защото ще си кажат „Това е моето дете“. Готово!
Това ли идеята – да помнят децата откъде са тръгнали?
Идеята е да си кажат „Еее, аз бях там като малък“.
Дори и накрая на света Банско съществува?
Разбира се!
Георги, защо защитаваш толкова Банско?
Да, защото тук е центърът на Вселената. Тук всичко е било замъци, тук са се раждали истински мъже, тук е било люлката на българщината в тоя край.
Сподели ми, че имаш и стари снимки на Банско?
През годините съм събирал много! Много! Идеята ми е да заменя настоящите снимки с такива на старо Банско.
Старите снимки Георги може да подари на някой, който се види, на портрет или да дари за благотворителна кауза. Тях ентусиастът е събирал от пощенски картички на Банско и от частни лица, давали снимки на Георги. Има и от Музея.
Банско ли е твоят живот?, питам Георги, а той потвърждава…
-Какво би казал на човек, който иска да дойде да живее тук?
-Ще го проверя дали е достоен, защото той няма как да учи банскалиите как да живеят правилно, ние живеем правилно от 1400-ната година.
Георги споделя, че силата на социалните мрежи „връща в спомените“ хората от чужбина. Качва снимки на баби и дядовци, на улици и калдъръм, на отишли си души, които вълнуват банскалиите в Австралия.
-Георги, с една дума – какво е Банско?
-Ох! Банско е любов, Банско е обич, Банско е традиция, Банско е вяра.
