Пирина е доказателство за успеха на младите, избрали активността пред пасивното ежедневие
Банскалийка е на корицата на „Forbes“ в класацията „30 под 30“.
Пирина Воденичарова (Касапинова – моминска фамилия) е на 29, но успехите ѝ в различни житейски и професионални сфери определят и признанието, което получава от журито на известното списание „Forbes“.
Пирина е родом от Банско в семейство на дърводелец и преподавател. В момента живее в столицата със съпруга си Кирил и малкия Матей.
Пирина е създател на каузата „Нито ден без книжки“, която има за цел да стимулира четенето на и от децата. Нейната мисия е набрала над 45 хил. последователи в социалните мрежи.
За единадесета поредна година „Forbes“ показва най-талантливите млади хора на България. На сайта на списанието са направени 150 номинации, които са оценени от 7-членно жури.
В секция „Култура, изкуство и медии“ е избраната Пирина, описана по следния начин:
29-годишната Пирина Воденичарова казва, че така и не е спряла да обича детските книжки. И когато през 2019 г. търси родители със същия сантимент като нея, решава да създаде общност, която да ги обедини. С над 45 хил. членове, днес „Нито ден без книжки“ е най-голямата общност за детска литература и насърчаване на детското четене в България, която обединява родители, педагози, издатели, илюстратори, писатели, библиотекари, психолози. Воденичарова е създател и на алтернативния лекционен формат „Срещи за родители“. През 2022 г. тя е удостоена с наградата „Рицар на книгата“. „Съвременните герои са децата. По-често трябва да се вслушваме и вглеждаме в тях, защото има много какво да научим“, казва Пирина.
В профила си във Фейсбук, Пирина написа:
Да съм на корица на списание е нещо, което никога не съм си помисляла, че ще ми се случи. Категорично обаче съм повече от развълнувана (и малко горда), че в класацията 30 под 30 на Forbes ме отведоха именно детските книги и мисията на сърцето ми за повече четящи деца, повече присъстващи родители, повече качествена детска литература в България.
От години следя тази класация и за мен е изумително да бъда част от нея. Иска ми се обаче да кажа още нещо. Не съм фен на hustle културата, която ни кара да чувстваме, че времето ни изтича, че трябва спешно да правим някакви непременно значими (според някого другиго) неща. Успехът е нещо, което сме свободни да дефинираме за себе си. Усещането за успешност би трябвало да съпровожда усещането за щастие и да върви редом до менталното, и физическото ни здраве. Без значение дали човек е на 20, на 30 или на 60, успехът е истински тогава, когато следва посоката на сърцето…
