АЗП настоява длъжникът да внася авансово само минимално необходимите разноски
Законопроектът, внесен от МС, е неработещ, производството е бавно, тромаво и не на последно място изключително скъпо за длъжника. Той е заимстван от процедурата по търговска несъстоятелност и в този си вид облагодетелства най-вече синдици и адвокати, посочи Асоциацията за защитата на потребителите в свое становище до парламентарната комисия по правни въпроси.
Предстои Народното събрание да го гласува на второ четене без да са нанесени съществени промени, въпреки критичните становища на Върховния касационен съд, Софийски градски съд, окръжни съдилища, АЗП и други институции.
Твърденията на някои депутати и на правителството, че се налага законопроектът спешно да бъде приет заради евросредствата по Плана за възстановяване и устойчивост, са неверни и подвеждащи. В плана никъде не е посочена несъстоятелност на физически лица - потребители. Това поставя въпроса чий интереси обслужва този проектозакон и защо в Народното събрание се бърза с приемането му. Кой и защо лобира за този пореден законодателен провал?
В законопроекта за лични фалит е определено, че прагът на задълженията започва от 10 минимални заплати. Той въвежда обаче скъпо струващата фигура на синдика дори при длъжници със задължения под 10 хил. лв.
Законопроектът задължава длъжника да плаща два пъти за едни и същи действия, каквато е ситуацията с висящите изпълнителни производства срещу него. Съдебният изпълнител вече е събрал от длъжника такси и разноски за проучвания, запори, възбрани, описи на имуществото и др. При откриване на производството по несъстоятелност синдикът трябва да извърши отново същите действия като добросъвестния длъжник е принуден да ги заплати повторно, най-вероятно от цената на продаденото му имущество поради липса на средства. Логиката е тези функции да се изпълняват от съдебните изпълнители под постоянния надзор на съда. У нас освен небезизвестните ЧСИ функционират и над 200 държавни такива, които са с много ниска натовареност.
Още по-фрапиращ е чл. 14 от проектозакона, в който е заложено авансово заплащане на разноските на несъстоятелността от длъжника, включително и възнаграждението на синдика. Даването на възнаграждение преди работата да е свършена и то от бедни и изстрадали български граждани е доказателство за лобистки интереси в този проектозакон. Простата сметка показва, че при обявяване на фалит при минималния праг заложен в проектозакона, таксите на синдика може да надхвърлят размера на задължението. Законопроектът предвижда синдиците да си начисляват многократно възнаграждения по едно и също дело.
АЗП настоява длъжникът да внася авансово само минимално необходимите разноски за да стартира производството.
В становището си Висшият адвокатски съвет пък иска разноските за адвокат на кредитор да не са последни в реда за удовлетворяване на вземанията, обратно на практиката произлизаща от Търговския закон.
В този му вид законопроектът ще доведе до хиляди дела, които ще продължат с години и добросъвестните длъжници няма да могат да получат опрощаване на своите задължения. На практика той ще облагодетелства само некоректните длъжници, които искат да ощетят държавата и кредиторите си.
Позицията на АЗП съвпада с тезата на съдиите от Софийски градски съд, че „в потребителската (нетърговската) несъстоятелност приоритетно акцентът трябва да е поставен върх опростеното, бързо и с малки разходи производство по несъстоятелност“, както и че „На синдика се възлагат изключително многобройни функции, за дълъг период от време, което оскъпява производството с разходите за заплащане възнаграждение на синдика, утежнява още повече финансовото състояние на длъжника и неговото семейство и злепоставя интересите на кредиторите му, поради което и считаме, че е разумно функциите по осребряване да бъдат възложени на съдебните изпълнители, които разполагат с необходимия ресурс.“
АЗП настоява максимално да се опрости производството спрямо физически лица и в никакъв случай да не използват механизмите на Търговския закон, а тези на ГПК, които в много по-голяма степен защитават правата на длъжниците.
Предвид гореизложеното очакваме народните представители да не се поддават на корпоративния и съсловен натиск, а да преработят закона, така че той да осигури опростено, бързо и с малки разходи производство по несъстоятелност за физическите лица. Това са хора, потребители, наши съграждани, които не по волята си са изпаднали в тежко положение и на тях трябва да им се даде възможност да се изправят и достойно да участват в икономическия живот на страната.
