Близо половината българи смятат, че местният вот е бил нечестен
Близо половината българи смятат, че местният вот е бил нечестен, а местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната.
Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка - 14%. Регистрира се минимална ерозия в положителните оценки на правителството от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се покачват с 5% за един месец, достигайки до 71%.
Запазва се подкрепата от страна на симпатизантите на ПП-ДБ – 4/5 от тях дават положителна оценка на кабинета „Денков“. Докато в предходни проучвания избирателите на ГЕРБ бяха разделени на две приблизително равни групи, през ноември мнозинството от тях не подкрепя кабинета.
Положителна оценка дават и близо една трета от привържениците на ДПС. Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.
Без съществена промяна в подкрепата спрямо президента - 36% дават положителна оценка за неговата работа, а 51% отрицателна.
ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24,7% сред гласуващите, следвана от обединението „Продължаваме промяната-Демократична България“ със 17,9%.
„Възраждане“ запазва третата си позиция с подкрепа от 15,4% сред гласуващите. Четвъртият в подредбата е ДПС с 13,3% подкрепа, а петото място остава за БСП с 9,4% подкрепа. „Има такъв народ“ запазва позицията си на ръба на парламентарната бариера с 4,4% подкрепа.
Не се регистрира ръст в желанието за предсрочни парламентарни избори. Нагласите през ноември се запазват близки до тези от последните месеци - 30% искат нови избори, а 47% твърдят, че такива не са необходими.
Местният вот е бил нечестен
Оценката на отминалия местен вот показва високо недоверие към изборния процес. 47% от пълнолетните българи са на мнение, че вотът не е бил честен. Само 19% определят изминалите избори като честни, като този дял е по-висок сред електората на ПП-ДБ и ГЕРБ. Избирателите на ДПС са разделени по темата, докато мнозинството от гласуващите за БСП и „Възраждане“ определят изборите като нечестни.
Превес има усещането, че местните избори няма да доведат до промяна - това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в положителна посока след местните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.
Една трета от българите са на мнение, че отмяната на машинното гласуване за първия тур на местните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) смятат, че това не е оказало влияние върху честността на вота. Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни.
59% от българите смята, че смесеното гласуване с възможност за избор между хартия и машина трябва да се запази. 21% са на мнение, че е добре да се премине към изцяло машинен вот, а 11% - изцяло към гласуване с хартиена бюлетина.
По отношение на личните предпочитания за начин на гласуване, 41% посочват машинно гласуване, а 25% гласуване с хартиена бюлетина. Трима от десет посочват, че методът няма значение за тях.
Регистрира се съществена поколенческа зависимост – мнозинството от хората до 50 г. изразяват предпочитание към гласуването с машина, докато при избирателите над 70 г. над две трети посочват хартиената бюлетина.
С машина предпочита да гласува мнозинството от избирателите на ПП-ДБ и „Възраждане“, а в най-голяма степен с хартия предпочитат да упражняват правото си на глас симпатизантите на БСП, следвани от тези на ДПС.
Данните са от проучване на „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо основните институции, партиите и актуални теми. Изследването е реализирано в периода между 11 и 18 ноември чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1006 души на възраст 18+.
