Какво научихте в училище? Какво от наученото там си спомняте? Какво от него прилагате практически?
Отиваме в клас, сядаме на чина, с разгърнат учебник пред себе си, четем и възпроизвеждаме, четем и възпроизвеждаме… отново и отново. Получаваме информация, чието запомняне е крайно наложително, защото все пак е важна и ние нямаме правото да поставяме под въпрос нейната валидност и стойност, както и да гледаме на нея критично.
Нито да я пречупване през своя призма, защото нейната истинност може да бъде нарушена, няма място за въображение и ентусиазъм. Четем и възпроизвеждаме.
След това обаче забравяме.
Единственият начин, по който е прието да се изучава материала в китната картинка на българското образование се оказва с малък потенциал, безинтересен и слабо ефективен. Наизустяването на нова информация изтрива старата, поради ограничения капацитет на мозъка ни да трупа излишни данни, което от своя страна, води до слаб успех при подрастващите и голяма липса на мотивация. С което хората, изготвящи учебния процес, са наясно. Следователно, те съвсем съзнателно затрудняват бъдещите лидери на страната да се развиват още от ранна детска възраст. С една единствена цел – колкото по-глупаво и необразовано е едно поколение, толкова по-лесно манипулируемо е то.
Така че, когато част от сегашните ученици станат готови да заемат своето място в управлението, ще е по-лесно да бъдат контролирани. Живописната илюстрация на образователната система на България изглежда ужасяващо за всеки, желаещ да просперира на нейна територия.
Истинското образование е различно от това, което получаваме в училище. То не се свежда само до рецитиране на параграфи от учебници и най-хубавото е, че можем да го получим навсякъде. Ние, младежта на България имаме безкраен набор от възможности, от които можем да извлечем максимума, който света ни предлага. Да разгърнем своя потенциал и да открием колко безгранично всъщност е знанието. Ние можем да задаваме въпроси, да откриваме отговори, да експериментираме, да търсим нови хоризонти, да прочетем повече книги, отколкото поколенията преди нас са чували, да изследваме всяко нещо, до което се докоснем. Защото сме поколението на берзкрайните възможности и целият свят е пред нас.
Образованието, което ние можем да подарим на себе си е най-ценното нещо, което можем да направим за себе си. Ние не сме просто роботи, които да запомнят всичко и това не е целта. Целите са далеч по-високи – да откриваме новото и непознатото, да бъдем любопитни за света, да развиваме себе си във всички аспекти.
В ерата на възможностите можем да постигнем идеалите си и да осъществим мечтите си. Образованието е нашият трамплин, който за съжаление изпраща качествените кадри извън страната ни. И нещо трябва да се промени. Иначе демографската криза ще изтрие България от световната карта.
Статистически данни сочат, че кризата в България е причинена главно от миграция, защото:
- България не страда от ниска раждаемост, но страда от висока смъртност, наподобяваща нивото на война.
- България има нужда да спре изтичането на млади българи и да върне тези, живеещи в чужбина.
Каква е връзката на всичко това с училището? Много е просто – подрастващите и учителите са неудовлетворени от учебния процес. Тези от тях, които не проумеят какво трябва да направят, затъват, а тези, образоващите се, чиято мотивация и надежда не са се изчерпали – отиват да търсят за себе си по-добра школовка във висши университети и колежи в чужбина и остават там.
Образователната система е в основата на една държава, защото тя създава нейните бъдещи лидери. Щом днес в нея в училищната подготовка има проблеми – те ще оставят своята следа върху бъдещето на страната ни.
Имаме нужда от кардинална промяна.
