Уважаеми българи, уважаеми жители на община Радомир,
На 29 август отбелязваме 97 г. от смъртта на знаменосеца на Самарското знаме, достолепния Никола Корчев, който е роден в с. Горна Диканя, Радомирско.
В това красиво радомирско село се ражда един велик българин - поборникът опълченец Никола Корчев - спасителят на Самарското знаме по времето на Руско-турската освободителна война.
Най-важният военен символ на българската армия е бил Самарското знаме и то е единственото знаме, наградено с орден "За храброст" по времето на войната.
Когато на специална церемония е било представено знамето, то е било заковано с три златни пирона, като един от тях е закован от войводата - стария поборник дядо Цеко Петков, който вдига знамето към небето и възкликва: ”Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната ни българска земя и с него нашите майки, жени и сестри да изтрият скръбта от очите си, а след него да настане мир и благоденствие".
И наистина Самарското знаме влиза в люти битки при Шейново и Шипка и излиза неопетнено и чисто като национална светиня. След Освобождението знамето е пренесено в гр. Радомир. Там се съхранява до 1881 г., когато след демобилизирането на Трета опълченска дружина се предава като много ценна реликва в Царския дворец.
Впоследствие през 1946 г. е дарено на Националния военнно-исторически музей. То е изработено в Самарския манастир от монахините, като впоследствие в 1958 г. са изработвани още две негови копия. Едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото е останало в България. През 2004 г. тогавашният президент Георги Първанов подарява копието на Зографския манастир.
Това знаме първоначално е било предназначено за Априлското въстание, но след това събитията се променят.
Нека нашите деца да знаят всичко за Никола Корчев, който е бил голям българин, надарен с исполински ръст 2 м и 10 см, и с огромна физическа сила той устоява на турските набези и спасява Самарското знаме чисто и неопетнено.
Патриархът на българската литература, Иван Вазов, използва Корчев за прототип на Боримечката в първия си бъгарски роман "Под игото". Впоследствие Никола Корчев заживява в с. Долна Диканя с красивата си съпруга, която била обект на интерес и нападения от турците, но Корчев, който се отличавал с буен нрав и нетърпимост към поробителите и неправдите, убива двамата турци, за да защити честта на жена си.
След този случай семейството му се премества в Самоков, където Никола Корчев този път влиза в конфликт с гръцкия владика и отново се мести за пореден път в Цариград. Много пъти той укрива Левски и му съдейства, за да се спаси от турците като машинист на влак в склада за въглища. След Цариград се мести в Букурещ и там се включва в Трета опълченска дружина под командването на подполковник Калитин.
Никола Корчев извършва най-голямото дело на своят живот, като спасява Самарското знаме в сражението при Стара Загора през 1877 г. По това време командирът Калитин е убит, а Никола Корчев и останалите опълченци влизат в ръкопашен бой за честта на Самарското знаме.
Чешкият художник Ярослав Вешин е силно впечатлен от подвизите на Корчев и го кани да го нарисува в чест на 25-годишнината от Шипченската епопея. На тази уникална среща, която засвидетелства Корчев със Самарското знаме, присъства и Иван Вазов, който бил впечатлен от сладкодумието и приятния изказ на Корчев. Тази среща изиграва плодотворна роля за творчеството на Вазов.
Спомените за тази важна историческа личност - беловласия опълченец от Радомирския край - Никола Корчев, увековечен от чешкия художник, живеят и до днес и ще ги предаваме от поколение на поколение, докато свят светува.
Никола Корчев умира на 29.08.1921 г. Целият български народ скърби и го изпраща с големи почести. В чест на Националния ни празник - 3. март, семейството на Корчев предава всичките му вещи в Националния исторически музей, остава за себе си само една единствена свята реликва - кристален сервиз, подарена на Корчев от императора на Русия - Николай.
Костите на българския опълченец лежат в храма в костницата на Шипка заедно с многото загинали руски войни и български опълченци. Мир на праха им!
Пламен Алексиев
Кмет на Община Радомир
