76-годишният Иван Малев от Балдево създава атракционен парк (СНИМКИ)

Снимка: Infomreja.bg

В гърменското село Балдево български и чужди туристи се радват на малък атракционен парк.

Мястото се разраства и възобновява всеки ден. В него ще намерите красива къщичка като в приказките, с пръснати около нея фигури на различни животни, индианци, бикове и тореадори, зайци, сърни и елени, камили с араби, бродещи из жарката пустиня и какви ли още не чудатости. 

Малкият парк, който е с перспектива скоро да се превърне в атракционно кътче, е в близост до известния курортен комплекс „Боже име“. Собственост е на 76-годишния бай Иван Малев, родом от селото, но по-голямата част от времето си прекарва в китната къщурка извън него, където, както казва самият той, сбъдва детските и младежки си мечти.

Идеята за създаването на подобен парк се заражда много отдавна, ала е провалена по политически причини още на младини след казармата, но пък за сметка на това е останала за цял живот в душата на вече възрастния мъж.

„Работя денонощно. Идеите ми се раждат предимно през нощта. Ставам и започвам да рисувам и след около седмица новата фигура е готова“, така започва своя разказ самоукият ваятор на любимите си фигури, всяка от тях със собствена история и предназначение.

Екип на ИНФОМРЕЖА гостува на твореца бай Иван, изключително благ по характер.

Посреща ни с цветя и чаша кехлибарено домашно вино, в което сипва и малко студена лимонада, готов да разкрие душата си, не за слава, а най-вече за да му олекне до някаква степен.

- Откога, бай Иване, е тази страст към това изкуство?

- Цял живот бях, както сега се изразяват, талантливо дете. Много обичах да рисувам, влече си ме и до сега, въпреки че съм вече на 76. Много исках да уча, да стана известен художник, скулптор, но си останах любител. На времето, щом не си от тяхната черга, комунистите не даваха на никого да се изяви. Така отидоха и талант, и надежда на вятъра, но меракът си остана. 

И ето, на 76 години правя различни неща тук и сбъдвам мечтите си. Туристи, българи и чужденци, от съседния комплекс много често идват при мен. Питат, разпитват, искат да се снимат и да си купят, но не продавам нищо. Доставя ми удоволствие, че все пак хората се интересуват и дори искат да купуват подаръци за спомен, за да им е красиво в градините и дворовете им. А това хич не е малко! Приемам го като вид признание, което ме радва. Ако ми бяха позволили да уча и да развия заложбите си, сигурно Вежди Рашидов, който е на моята възраст, щеше да ми е ученик – смее се, но и с тъга бай Иван и продължава да разказва.

- И като не можа да учиш, какво работи през целия си живот? Вече си пенсионер, а не спираш?

- Спра ли да работя, спира и животът за мен. За да съм по близо до боите и да ми мирише на гипс и цимент, след като не ми позволиха да уча след казармата, станах бояджия, после и мозайкаджия. Бях и 10 години миньор и накрая се отдадох изцяло на моята си страст. Няма занаят, който да не съм го работил. Направил съм над 100 гипсови отливки, много от които съм подарил на приятели. И на големци съм подарявал, а и съм продавал, но това беше отдавна.
Сега вече не се занимавам с отливки, всичко правя с ръцете си.

Вече съм готов с арматурната конструкция на две понита. Скоро и те ще се наредят в голямото и разнородно семейство в моя парк, който скоро ще се превърне в едно много красиво място. Докарали сме вече материали за настилката за уширението. Ще има и ограда, въпреки че тук съм повече от 10 години и до сега кражби няма.

До дни ще окосим ливадите и ще приберем сеното. Помагам на сина ми.Той е животновъд и след това веднага се захващаме с парка. Обработваме над 30 декара земя. С него прибираме всяка година хиляди бали сено за животните за през зимата. В момента имаме над 150 овце и 150 агнета. Отглеждаме и прасета. Млякото даваме в мандрата в Осиково на ишлеме за сирене, кашкавал, масло. Имаме всичко, от доволно предоволно. Нито сме гладни, нито сме жадни. Лошото е, че печалбата от толкова много труд е почти никаква. Като теглим чертата и нищо не остава.

- Имаш ли си, бай Иване, любими фигури от твоите творения? Коя от всичките ти е най-любимата и коя те е измъчила най-много, докато си я работел?

- Най-много си харесвам бика и тореадора. Хората най-много се снимат с тях. Помниш ли големия кондор на Огняновските бани. Много хубав и величествен беше и него аз го направих навремето. Питаш ме коя фигура ме е измъчила. Ами Клеопатра! Какъв тормоз ми даде тази мацка! Видях я в едно списание. Хареса ми много и я започнах веднага, въпреки че беше зима. Затова я работех в оранжерията и тъкмо я направих, взе че замръзна. Грабнах чука, направих я на парчета и започнах отначало.

- А друго хоби имаш ли?

- Имам. Ловджия съм и смея да твърдя, че съм най-добрият с най-много отстрелян дивеч. На времето не оставях лисица в района. Сега, като няма кой да се погрижи, пък и са забранени за лов, изяждат на хората кокошките и всички видове птици, които отглеждат по къщите си.

- А пороци имаш ли си, бай Иване?

- Че има ли човек без пороци! Пуша по 2 кутии, правени от сух тютюн, цигари, но не ми пречат още. И си пийвам. Имам намерение така да изкарам до 100, пък после ще видим - смее се и на изпроводяк бай Иван Малев и ни кани пак да му гостуваме, но с уговорката предварително да го уведомим, че да се подготви.

Това е 76-годишният мъж от Балдево, скромен, спокоен, работлив и доволен човек, пълен с идеи и творческа жажда. Той ще продължи да вае с двете си съсухрени, но още много здрави, ръце фигури на животни и хора, да създава и сбъдва своята младежка мечта и напълно човешка приказка. 

 

ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ "ФОТО МРЕЖА"

 

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода aa6