75-годишната Лиляна Михайлова от ромската махала на симитлийското село Крупник прекрачи прага на СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ по проект „Нов шанс за успех“ на Оперативна програма „Човешки ресурси“. Възрастната жена вече може да чете и пише, след като успешно издържа изпита по ограмотяване.
В петмесечното обучение бабата показала усърдие и воля да навакса пропуснатите знания.
„Цял живот мечтая да седна на ученически чин и да се уча на четмо и писмо. В детството ми моята майка не ме пусна да ходя на училище, защото трябваше да гледам по-малките си братя и сестри“, сподели пенсионерката.
Много искала да научи азбуката, за да може да се подписва и да чете. Сега вече пише без проблеми буквите на малкото си име и на фамилията си. Признава, че й е трудно да чете гладко, защото вече не вижда с очите, но поне не слага палеца си под документите, а своя подпис.
„Всичките си 10 деца съм пращала на училище. Сега това повтарям на внуци и правнуци – да учат, за да сполучат. Не се срамувах, че съм с младите в групата за ограмотяване в една стая”, твърди баба Лиляна. Тя учила рамо до рамо със сина си Анатоли и внучката си Ася по проекта.
В същото време правнукът й учил редовно в трети клас в селското училище.
„Сядаше все на първия чин в средната редица – да чува и ва вижда най-добре. Редовна, съвестна, духът й бе жаден за знания, все питаше. Беше й много трудно, пишеше разкривено, дълго време й държах ръката, но свикна. Успя да се научи да се подписва и да пише”, похвали я преподавателката й по български език и литература Любка Янева. Баба Лиляна се гордее с полученото удостоверение за завършения курс по ограмотяване. „Скрила съм го от децата на сигурно място. Вече се чувствам по-полезна на себе си”, твърди 75-годишната четвъртокласничка.
