Докоснете се до емоцията с албума и видеото, представени от ИНФОМРЕЖА
През 70-е години на миналия век младеж – войник в казармено поделение из страната, не е пуснат в отпуск за Нова година. Той е родом от Банско и няколко пъти моли командира си да бъде „освободен“ само за 2 часа. Това така и не се случва. Новата година за него и ротата му настъпва в служба на родината. Войникът обаче има вряща кръв, буен нрав и силен мерак. Събира всички канчета, изрязва от картон ленти, облича си шинела, закача си алуминиевите чаши и започва да дрънка из поделението. Нова година е! Когато висшестоящите го виждат, питат защо го прави. Той разказва какво се случва на 1 януари в Банско. Веднага са взети мерки. Нахокан е този, който не е оценил мерака на войника и не го е пуснал в отпуск. Георги се прибира в Банско на 1 януари вечерта и обикаля сам из града – за да възвести, че новата година е дошла. Защото сърце му не трае…
Тази история е напълно реална и днес измеренията ѝ са още по-мащабни.
2023 си отиде и вече няма „стара“ и „нова“ година. Годината е само една – 2024, която дойде в Банско отново с мерак.
В дома на семейство Тодеви (Радо и Виолета) се „раздават“ кожи на мераклиите кукери. Мъже и момчета се обичат в тежките костюми и стават част от групата на махала „Улевиница“.
На север от махалата – друга такава, наречена „Костей блата“ се стяга да посрещне 2024 още от ноември. Аврамов е домът на Мимо Кехайов, при който се подрежат, гласят, тъкмят костюмите.
В махала „Вионово блато“ не е по-различно. Подготовката за Сурва започва месеци преди празника. А тренировка вече е направена на Божич’, но без кожи, а само със звънци.
Тези истории имат лица, те са част от миналото, от настоящето и бъдещето, защото в Банско винаги посрещат така всяка следваща година. И ако времето лети, но меракът не отлита от банските домове. На хорото на всяка една от махалите са се хванали стотици малки и големи. Човешката върволица е толкова дълга, защото има по 40 души от род, които играят в такт с музиката.
С тъпани и зурни, с мирис на пръчове и кози, със звън на чанове и много емоции центърът на града се превръща в сцена за герои, гонещи злото и подтикващи към веселба. От една страна са момите и момците с коя от коя по-хубави носии. Истинско дефиле на одежди от всички фолклорни области в страната. Жените носят тежки накити, а основно се залага на автентичността – колко по-стара е носията, оръжието, пендарите, пафтите, шамията – толкова по-красиви са лицата. От другата страна са дългокосместите кукери, за чиито костюми са полагани неистови грижи. Не липсват и персонажи като мечки, гарван, скиор – че какъв да си в Банско, старец и старица. Магаре кротко върви край хорото, а с него поп, който благославя гостите. Тази година те са много повече българи, отколкото чужденци. Всеки вади телефона, за да снима, за да се снима, за да покаже, но в даден момент се отдава на ритъма и фото е оставено настрана.
Всяка махала има изявени игреорци – мъже и жени, чието сърце тупти като оркестър, а краката им не стъпват по земята. Изкусни хора се вият из центъра, та чак го часовниковата кула.
2024 започна в Банско с дефиле до многовековния храм, където екип на Нешънъл джеографик засне бабугерите от всички махали. А участниците бяха стоици, буквално!
Те изпълниха редом със зрителите целия площад, наслаждавайки се на веселието, забравяйки за делника и грижите.
Естествено, присъствието на най-малките бе впечатляващо и отново банскалии показаха, че меракът се предава по наследство. Дали с кожи, или с носия – по един, по двама, та и цяло семейство са там – на площада, и играят безспир.
Празничната заря в 00,00 ч. на 31 декември изпрати всичко в миналото, за да може 2024 да пристигне с усмивка в Банско, а както казва фотографът на Общината – Георги Ангелов: „Моят апарат снима само весели лица“. Е… такива има в изобилие в първия ден от годината. Затова Елена Калайджиева – водещата с традиционно бяло пожела на всекиго радост и дълголетие като пиринските орли.
А на свой ред кметът Стойчо Баненски бе сурвискан от двама малчугани, които получиха торбичка с лакомства, както повелява традицията.
Старият бабугер предаде на новия житния клас, момата и момъка отпиха от виното, отчупиха от питката – ритуал, изпълняван всяка година от групите, в един такт кукерите заскачаха, защото ето я! 2024 е днес, тук, още 364 дни!
