Малко хора знаят, че най-силната и най-страстната, изпепеляваща любов на българския обичан, признат и талантлив поет - Яворов, е била не Мина, не Лора, а Дора Габе.
Българската голяма авторка – поет, писател, есеист, преводач и критик, е родена на 28.8.1888 г. Яворов я среща, когато тя е била на 17 години, изящна като статуетка и все още непристъпна.
В едно писмо до нея Яворов й пише: ”Но вие знаете, че моите чувства към вас нищо не трябва да ви задължават в нещо, което ще ви бъде угодно и приятно вам, ще бъде приятно и угодно и за мене - даже ако ми кажете, ще се обеся”.
Искрата на любовта им пламва и се разгаря, след като нейната приятелка отнася тетрадката й със стиховете на Яворов за корекции. Тогава ето какво пише той: ”Под нежната омая на вечер замечтана и двамата горим!”
Налага се Дора Габе да замине за Швейцария да учи. Преди това всеки ден тя получава от Яворов по един букет с бели есенни теменуги. Той й прави и предложение за брак, но на сутринта, на прощаване с нея, й подарява и книга на Хайне, като я надписва: ”На първата българка поетеса – Дора Габе”.
След което той пише: ”Душата ми е пуста, буря кратка помете всичко там… Ти грееш в спомените на миналите дни мъртва навсегда. Мургавият чирпанец е бил първият мъж в живота на Дора Габе. След нейната смърт в публикуваното й стихотворение „Женска кръв” Дора признава: ”А твойта сянка идва и ме пита нося ли от ”болката” в очите си? Нали ти на нея ме разпъна пръв. Свещена и греховна жива кръв.”
Пред свои приятеля поетът споделя: ”Мъчителна безсънна нощ изкарах, когато тя замина за чужбина…!” След години Дора Габе иска развод за да заживее с ослепяващият Яворов, но той я изпреварва, като се самоубива. Тя признава, че истинското и най-силно чувство от началото до края в живота й е било към него.
Яворов и Дора са били твърде горди, за да успеят да се опазят и да съхранят любовта си. Такава грешка правят хиляди други по света. Така че гордостта и несподелените мисли и чувства не са добър съветник в подобни моменти.
