Участието на България в Общата селскостопанска политика на ЕС показва, че при директните плащания за единица площ за миналия програмен период, 75% от субсидията е получена от 3700 физически и юридически лица, които на практика представляват 100 свързани лица.
Това става ясно от доклада на Института за икономически изследвания на БАН, пише Аgrozona.bg. Същите 100 свързани лица са усвоили около 2, 609 млрд. евро и по втори стълб – Развитие на селските райони, което е 67 % от всичките 3,242 млрд. евро достигнали до българските земеделци, твърди авторът доц. Огнян Боюклиев.
Именно поради тези деформации през последните години се очертава ясна тенденция на концентрация на земята и капитала, оформя се монопол при арендуването на нивите и е прекъсната връзката между земеделските производители и потребителите. При тази ситуация неизбежно е достигнато и до инвазия на мултинационални търговски вериги. Имаме западащо западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство, а наблягаме на производството на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно.
В същото време почти напълно е преустановено производство на традиционни български храни и липсва интегриране на земеделието с производството на храни с туризма като приоритетен отрасъл.
Как го правят другите
Във всички страни на ЕС, където се прилага системата на „Единно плащане на единица обработваема земя“, с изключение на България и Чехия, се прилага модулация на размера на субсидията. Това е механизъм, при който след определени размери на земеползване субсидията на единица площ се намалява, а над определен размер въобще не се изплаща. Например, в Германия субсидията на единица площ се изплаща по следната схема:
• до 500 дка – 100%;
• от 500 до 1000 дка – 80%
• от 1000 до 3000 дка – 60%
• над 3000 дка – не се плаща субсидия.
В Чехия няма модулация според размера, защото там основна стопанска форма е модернизираната кооперация, която е с големи размери, докато в България политиката е насочена към стимулиране на едрите арендни стопанства или на практика към монополистични структури в земеползването.
В повечето от старите членки на ЕС системата на единно плащане на единица обработваема земя не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства с по-голям дял на добавената стойност. В България обаче е избран модел на прилагане на ОСП, в резултат от който се наруши традиционната за България структура на земеделското производство.
