"Свободна Европа" отговоря
Материал на Свободна Европа разкрива хронологията на отношенията между президента Румен Радев и временния посланик в Киев – Николай Ненчев.
Днес от президентството разпространиха втора позиция по казуса, в която пише:
В рамките на съгласувателната процедура за назначаването на нови български посланици през октомври 2023 г. в президентската институция са постъпили редица мотивирани от министъра на външните работи предложения. Сред тях е и предложение за назначаването на друг кандидат за извънреден и пълномощен посланик в Украйна, като държавният глава е уважил мотивите на външния министър.
Установената практика предвижда след приключване на процедурата по съгласуване, да се приеме Решение на Министерския съвет /РМС/. Тези РМС се изпращат до Администрацията на Президента, което е основание за издаване на указ от държавния глава. До днес РМС за назначаването на извънреден и пълномощен посланик на България в Украйна, след съгласувателната процедура от октомври 2023 г., не е внасяно в президентската институция.
Отговор на въпроса защо не е завършена процедурата за назначаването на предложения от МВнР кандидат, следва да се търси там.
Кой е Николай Ненчев
Николай Ненчев е от дълги години в политиката. Той е бивш председател на Независимото студентско дружество след падането на комунистическия режим през 1989 г. Влиза в управлението на БЗНС в началото на 90-те години, а по-късно става част от кабинета на втория български вицепрезидент Тодор Кавалджиев, когато държавен глава е Петър Стоянов.
През годините работи за интеграцията на България в ЕС и неговите институции.
През 2011 г. застава начело на БЗНС, а през 2014 г. е избран за народен представител от вече несъществуващия Реформаторски блок, от който БЗНС е част.
Тогава е избран за министър на отбраната във втория кабинет с премиер Бойко Борисов. Заема поста между 2014 и 2017 г.
В началото на 2017 г. прокуратурата повдигна обвинение на Ненчев за това, че като министър не е изпълнил два договора за ремонт на двигатели за изтребители МиГ-29, сключени с руската самолетостроителна корпорация „МиГ“. България разполага само с тези самолети на въоръжение във ВВС. Според прокуратурата Ненчев е наредил на бившата си заместничка Десислава Йосифова да заключи договорите с „РСК МиГ“ в служебната каса, заради което те така и не са влезли в сила.
В обвинителния акт се посочваше, че вследствие на това е спаднал „нальотът на пилоти от ВВС на Република България на 33 часа за една година, при установен в НАТО стандарт от 180 летателни часа за година или поне минимум 80 летателни часа за година“. Прокуратурата твърдеше още, че с бездействието си подсъдимият е нанесъл вреда на руската компания за над 48.5 млн. лв.
По-късно вторият кабинет „Борисов“ сключи споразумение за ремонт на шест двигателя МиГ-29 с Полша, което бе ратифицирано от парламента. Игнорирането на „РСК МиГ“ и подписването на договор с поляците предизвика острата реакция на Москва, която заплаши България с дело.
В крайна сметка Ненчев беше окончателно оправдан по делото, свързано с ремонта на съветските изтребители - последната инстанция - Върховният касационен съд (ВКС), се произнесе през 2021 г.
Срещу Ненчев имаше и второ обвинение – за длъжностно престъпление, по което окончателно бе оправдан от ВКС през април 2018 г. По този казус дори прокуратурата не поддържаше собствената си теза пред третата инстанция.
Конфликтът между Радев(и) и Ненчев
Именно във връзка с ремонта на съветските изтребители МиГ-29 е и един от конфликтите между Радев и Ненчев.
Президентът многократно обвиняваше Ненчев, че се е „провалил“ заради избора на Полша да ремонтира самолетите.
„Министър Ненчев се провали с Полша, успя да издейства само един договор за ремонт на шест двигателя. Но големият договор за интегрирана логистична поддръжка, който той трябваше да сключи и за който го предупреждавах, че ще бъде дълъг и труден, може би невъзможен, министър Ненчев се хвърли към него слепешката. Това е неговата одисея, той катастрофира с Полша, а в същото време отряза доставките от Русия. И накрая – авиацията изпадна в пълен колапс“, каза през 2017 г. Радев.
Техните сблъсъци обаче започнаха няколко месеци по-рано - още време на първата кандидатпрезидентска кампания на Радев. Тогава Ненчев, все още в ролята на военен министър, заговори за евентуален конфликт на интереси, свързан с назначаването на Десислава Генчева, която по-късно се омъжи за Радев и прие фамилията му, като пиар във ВВС по Радево време.
Президентът отхвърли обвиненията с мотива, че съпругата му е назначена преди той да оглави военната авиация. Впоследствие проверка на Министерството на отбраната показа, че Десислава Радева е била назначена през 2011 г. от генерал-майор Константин Попов като "старши експерт" в сектор "Финанси". После обаче със заповед на Радев тя е била назначена и за пиар на ВВС през 2014 г.
Това е станало в нарушение на трудовия кодекс, тъй като назначението ѝ за пиар е било възможно само в случай на заместване на временно отсъстващ, но не и при вакантна щатна бройка. Проблемът е бил засечен от Инспектората на Министерството на отбраната през 2015 г, когато министър е Ненчев.
Тогава командирът на ВВС ген. Румен Радев е уведомил проверяващите, че "са предприети мерки за отстраняване на допуснатите слабости и нарушения на щатната дисциплина". Инспекторатът така и не се е задействал и за евентуален конфликт на интереси.
През 2019 г. КПКОНПИ съобщи, че е извършила проверка по случая, но не е установила конфликт на интереси на Румен Радев.
