За любовта – откровено и силно с Димитра Влахова
Тя – жената, е нещо велико и силно. Носи красота и енергия, сравнявана е с всичко най-прекрасно на света, ала всичко остава неравностойно пред женствеността. Тя – жената, е носеща в себе си моминството, майчинството, съпружеството, любовното. Тя е орлица, закрилница, организаторка, довереница, таяща в себе си болката на другите. В навечерието на началото на най-женския месец – март, и най-хубави пролетен празник, почитащ жените и майките, за словото и силата на майката и съпругата – говори Димитра Влахова.
Димитра пише (спонтанно и истинско) за Пирин(а). И сега е времето да я опиша като онази планина тъй близка до женската природа – непредвидима, силна, скалиста, съхранила в себе истории и красоти, живееща и движеща се в такт с времето, но оставаща така величествена.
Димитра и Пирин са дете и майка. Чедо – възпяващо и благодарящо, че точно тук, точно в полите на Пирин и сърцето на Банско е закърмена с любов.
За любовта – откровено и силно с Димитра Влахова:
От известно време името ти стана известно в социалните групи, свързани с град Банско, с това, че пишеш. Пишеш прекрасна поезия, чиято основна тематика е родното – Банско и Пирин. Защо, Дими, „перото“ ти твори в тази посока?
- Да, от съвсем скоро се осмелих да публикувам в социалните мрежи, както аз ги наричам, „моите сърцеизлияния“. Истината е, че още от дете обичам да пиша. Всъщност от времето, когато бях ученичка в Езикова Гимназия „Акад.Людмил Стоянов“ в гр.Благоевград. Тогава обаче пишех есета, които преподавателката ми ме стимулираше да публикувам във вестниците. Чак след като завърших висшето си образование и се върнах в родното Банско, ме „връхлетя“ музата да пиша. В един тефтер. Най-често вечер, когато се връщах изморена от работа. Така изразявах емоциите, които се таяха в сърцето ми. Отново последва пауза. До преди две години, когато дойдох да живея в София. Не е тайна за никого, че първата ми голяма, истинска и споделена любов са Банско и Пирин. Тук съм родена, израснала, обичала съм и съм била обичана, превърнала съм се в човека, който съм днес. Мечтата ми беше, а и още е, да живея тук. Но хората никога не знаем какво ще ни предложи съдбата в утрешния ден. И така, днес ме намираш в София, щастливо омъжена с две деца. Но обичта към родния ми край е по-голяма от всичко, по-голяма от мен самата. Тя ме крепи, тя ме изпълва, дава ми вяра и кураж за едно по-добро бъдеще. Дава свобода на сърцето ми, а напоследък неизменно и свобода на словото. В майчинство съм вече две години и следващите две ще бъда също. Не мога да кажа, че се намира каквото и да е свободно време за поезия. Но думите, произлезли от душата, напоени с толкова много любов, отдаденост, благодарност към родното, сами се редят върху белия лист дори в ежедневието ми, залисана в грижите за децата.
Талант или по-скоро умиление, изразено в поезия, наричаш свето авторство?
- Човекът е творец изначално. Така го е замислила Вселената. Всеки Човек. Често обаче, унесени в забързаното ни ежедневие, го забравяме. Осъзнаваме го едва, когато останем насаме със себе си. Тогава се взираме дълбоко в душите си и отваряме очите за невидимите сили, които ни изпълват, и за които дори не подозираме, че са там. Просто им даваш поприще да се изявят. Но безспорно, неизменна спътница е Любовта. Тя е движещата енергия. Любов във всичките й форми.
Тези, които те познават, а те не са малко, знаят, че още от малка твоето сърце е преоблечено в носия, пее народни типични бански песни… Кога дойде редът и на поезията?
- Да, закърмена съм родните банските песни. Това е традиция в рода ми, която се предава от поколение на поколение. Те присъстват не само на празниците, а са неизменна част и от делниците ни. Още от малка се помня облечена в народна носия и по сцените, изпълнявайки бански песни. Много хора ме познават именно от там. А поезията, тя сякаш върви ръка за ръка с песента. Защото без нея, би съществувала само мелодията. Съчетанието им обаче ражда магия. Песента е магия. Както вече споменах, още от малка ме влече писането. Винаги съм се стремяла да бъда отлична и прилежна ученичка, с баба и с майка учителки, не е имало как да е другояче. Прочела съм цялата задължителна препоръчителна литература. А след като завърших висшето си образование, което да вметна беше тежко и свързано с много четене и писане, вече имах времето да чета на воля, каквото ми е на сърце. Успоредно с това, някак съвсем естествено се появи и писането. Да можеш да хванеш химикалката и да излееш чувствата си, мислите си, душата си. Да редиш буква след буква като мъниста върху белия лист и накрая видиш ли, вдъхнал си живот на написаното. Разкрил си част от себе си.
Остава ли меракът в теб да се преоблечеш като мома от преди век?
- Разбира се! Както се казва в една народна песен: „Душа ке излезе, сине, мерак остава!“ Носията краси човека. Облечен в носия човек засиява, придобива друг облик. Другояче се и чувства. Напоследък все по-рядко ми се случва да бъда пременена така. Много фактори влияят – местенето ми в София, родителството. Не, че искам това да звучи като оправдание, но на този етап приоритетите са други. Но, разбира се, за всичко си има време.
А песните – имаш едно юначе и едно кокиче… те слушат ли мама как им пее на онзи автентичен език, непознат на другите, но така мелодичен за банскалии?
- О,да! Ежедневно! Банската песен присъства във всеки мой ден! Пея, докато чистя, докато готвя, дори и децата си приспивам, пеейки! Все още са много малки, за да кажем наследили ли са и те певческите и музикалните заложби на мама.
Връщам те отново на поезията. Тя се радва на изключително много фенове, стимулирана си дори и за издаването на стихосбирка. Кога и защо не?
- Приятно ми е да го чуя! Усмихва ме! В интерес на истината първоначалната ми идея беше, споделяйки стихотворенията, свързани с родния край и наситени с толкова любов и сакрални спомени, да могат да достигнат до повече хора и да събудя искрицата обич и у тях. Наистина все повече приятели напоследък ми подхвърлят идеята за стихосбирка. До скоро се обръщах с усмивка на думите им, но напоследък стимулите започнаха да стават все повече и като че ли се замислям. Трябва първо да избистря идеята в съзнанието си, да подредя стихотворенията в някакъв ред, да намеря евентуален издател, който би ми се доверил и т.н. Много са факторите. Но защо пък да не си направя подарък за 30-тия си юбилей! Звучи като сбъдната мечта!
С думите си, с поезията си, завещаваш ли нещо на Банско. Как чувстваш свето Аз в изказаното за Пирин и родния ти град?
- Все още ми е трудно да използвам думата „поезия“ за това, което пиша. Приляга на великите поети. Но определено моята поезия е пропита от безкрайна чиста обич към родното Банско и Пирин. Именно тази обич и шовинизма, с който съм закърмена, са движещата сила не само в стихотворенията ми, а и в живота ми. Неизчерпаем извор са на вдъхновение! Тук се чувствам щастлива, хармонична, заредена с позитивизъм, изпълнена с вяра за едно по-добро бъдеще и заобиколена от хора, излъчващи същото! Душата ми тук се рее волна. Енергията наоколо е чудотворна! Всички тези искрени чувства пресъздавам чрез думите си и бих била много щастлива да знам, че наистина докосват сърцата на читателите.
Днес обаче те намираме в столицата, с какво е свързано всяко твое завръщане в Банско?
- Банско е магия! Опияняваща магия! Отпиеш ли от нея, искаш още и още. Тук се зареждам с положителна енергия за много време напред. Тук са родителите ми, приятелите ми. Тук е любимата Пирин планина, където съм направила първите си крачки и където е минало щастливо безгрижното ми детство! На този етап обаче със семейството ми сме се установили в София, но рядко пропускаме уикенд да се приберем. И то причината е, че много обичаме да пътешестваме и да опознаваме родината си! А смятам, че така даваме и добрия пример на децата си!
В ролята си на майка – те питам, възпитава ли се у децата тази любов към родното и красивото или тя просто е вътре в човек. Твоите родители са ценители на планината, връзката ти в баща ти е силна, споделяла си неведнъж приключенията ти в Пирин. Това ли предстои и за децата ти?
- Децата ми растат с тази любов! Виждат я и я чувстват! Няма как да е иначе – тя струи от мен! Вероятно ще им я предам, както на мен са я предали родителите ми. Още повече, че със съпруга ми се запознахме именно покрай страстта ни да планинарстваме! Дори се сгодихме в планината – в ски курорта Лес дьо Алпс, на фона на Монт Блан на 3660 м надморска височина. На този етап децата са малки и постоянно ги мъкнем на някъде с раниците. Искрено се надявам да запалим искрата и у тях и заедно да споделяме планинските приключения. Важен е подходът и разбира се да не е принудително. Синът ми, който е на 2 г. и 5 м. за сега показва задоволителни умения да ходи. Но времето ще си покаже.
Кога се случва писането при теб – муза, въпрос на време или просто хрумване?
- Мисля, че вече от части несъзнателно отговорих на този въпрос по-горе. По-скоро бих го нарекла муза. А музата бих нарекла Любов. Любов във всяко едно нейно измерение! Любов към родното, любов към любимия, любов към красивото у човека, но най-вече любов към себе си. Сам Човекът е Любов, но се случва често да го забравяме в света, в който живеем. Затова смело мога да кажа, че и мен ме ръководи тази велика движеща сила на планетата. И после, някак си естествено, писането се случва само.
И в аванс. Хайде, нека прочетем най-любимото ти или поне избрано от теб за всички нас…
- Преди да го споделя, бих желала да ти благодаря още веднъж за привилегията, която ми оказа! За мен беше истинско удоволствие да бъда твой събеседник! На теб, на екипа ти и на всички читатели желая здраве, много успехи и нека 2022-ра година бъде вълшебна за всички нас!
Роден край
Когато се завърнеш в родния си край,
И гледаш Пирин величествен и вдъхновяващ,
Осъзнаваш, че роден си в рай
И всичко друго сякаш избледнява.
Когато сутрин слънцето те гали
С лъчи протягащи се иззад върховете,
В сърцето сякаш то искрата пали
На искрена и чиста обич на дете.
Когато денем се оглеждаш в езерата
И виждаш своя облик променен,
Изпълва се с вълнение душата
И щастие, че си точно тук роден.
Когато нощем погледът впериш
В пиринското звездно безкрайно небе,
Земя по-богата не ще да намериш...
С блаженство изпълва се твойто сърце!
