Коментар на Виолета Атанасова
Това лъчисто момиче - Симона Василева, първо обяви, че ще подари роклята си от конкурса "Кюстендилска пролет" на абитуриентка, която няма възможност да си купи такъв красив тоалет. На следващия ден нейният пример бе поет от още една участничка в пролетния кюстендилски конкурс за красота, която също обяви, че е готова да подари своята "пролетна рокля" на момиче, което би имало нужда от нея. Може и на другите да им хрумне...
Тези мили жестове говорят хубави неща за момичетата, които имат храбростта да се явят на този конкурс. Но предизвикват и размисли... Сякаш вече има нещо стерилно в конкурса и девойчетата, които участват в него, всъщност са различни от същите момичета в живота, на улицата. Да, конкурсът е спектакъл, празникът е спектакъл, градът е сцена и на нея се играят различни роли - от кандидатките за пролетната корона и не само от тях.
Всеизвестно е, че абитуриентските тоалети се обличат май само един-единствин път - като сватбените рокли. И роклите от спектакъла "Кюстендилска пролет" - и те така. И като ще отидат при някоя бедна абитуриентка, и на бала ще танцуват една нощ / вероятно чалга, извинете/ и ще се приберат завинаги в гардеробите. А защо така?
Модата на съвременните момичета е доста далече от елегантността - времето днес е съвсем друго от това, каквото е било в младостта на майките и бабите им. Тя е демократична, удобна и някак безцеремонна. Кой и къде ще ти носи елегантна дълга рокля, когато има клинове, анцузи и скъпо скъсани дънки?! Това обаче навежда на мисълта, че в пролетния конкурс за красота девойките са далече от своя реален всекидневен образ и влизат в нечия чужда кожа, с която никак не им е трудно да се разделят след шоуто. Даже го правят с някакво облекчение.
На сцената красотата им е някак по сценарий, написан не от тях самите и не за тяхната възраст, не за тяхното време и тяхната мода. Младостта е неудържима, жизнерадостна, темпераментна, предизвикателна, закачлива, игрива. Тя не се разхожда с букли и с ръка на кръста и не говори чужди думи, защото си има свои, които я изразяват такава, каквато е, а не каквато някой я режисира по модата на своята младост. Затова тя сваля непривичната й рокля след шоуто, прибира я някъде по гардеробите, навлича дънките и влиза в своята си кожа. В своите думи, в своите дрехи, в своите нережисирани от друг планове за своя живот. А и къде ли са тези изискани места и събития, за които и да иска, би могла да се облече като на сцената?
Има сякаш някакво разминаване между реалността на младите хора и сценариите, които пишем за тях. Сякаш нямаме доверие или не ни харесва това, което те самите биха искали да напишат и не да играят, а да бъдат. И понеже те не участват в създаването на тези житейски сценарии, после се усеща една кухина между вменяваното и реалното - и така идва и недоверието, и подмяната. И те се научават да се държат и да говорят "като за пред хора", да правят жестове по сценарий, по който да се харесат. Научават се да не са това, което са, да се пъхат в калъпи и да играят роли, които всъщност не са техните. Така им налагаме своя опит и в създаването на привидности, и в прецакването.
Впрочем, всички момичета в красивия конкурс за Девойка / не мис, моля ви се, БНТ и прочие!/ "Кюстендиска пролет" винаги са били красиви. И тази пролет беше така. И винаги имам някакво чувство за несправедливост и нечестност към онези, които правят празника, пък остават под чертата му, зад кулисите. Ами всички да дойдат на площада - така е по-справедливо! Па ако трябва - и с жребий, а не със субективната преценка на журито / което понякога е плод на ужасна конюнкурност!/ да се избира коя от девойките да носи короната на пролетта. И ако това ви се струва нереалистично, нещо пък друго сигурно вече може да се измисли, за да бъде този празник част от реалния живот на младите хора в града и на целия ни град. За повече от половин век сигурно вече има какво да се променя. И сигурно вече трябва да се променя, както се поменя самият живот.
А иначе - едно голямо браво на Симона, която първа реши да подари пролетната си рокля на някое момиче, което би било щастливо да се облече в нея. И която с жеста си май ни подсеща, че момичетата "в нужда", които не се качват на сцената на конкурсите за красота, имат нужда не само от красив абитуриентски бал, а от красиви възможности за едно красиво бъдеще.
Но това е друг разговор...
