Българското общество е една от най-тежките жертви на собствения си популизъм
Само за 12 календарни месеца ТОЛ управлението е идентифицирало 895 562 нарушения за използване на републиканската пътна мрежа (РПМ), без да е заплатена дължимата такса за автомобили (с българска и чуждестранна регистрация). Това са официални данни на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).
През декември, след като нашумя случаят с жителите на Софийското село Пролеша, Европейският център за транспортни политики /ЕЦТП/ изпрати запитване до АПИ по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в което се пита колко нарушения са регистрирани за 12 месеца от Националното ТОЛ управление. Първоначално такава информация бе отказана с мотив, че не се поддържа и я няма налична във вида, в който е поискана. Затова от ЕЦТП правят повторнон запитване, на което сега получават отговор за посочения от тях период.
Уточнението от страна на АПИ е, че става дума за брой нарушения, а не за брой нарушители, защото няма система, която да установи колко пъти евентуално дадено превозно средство се е движило без винетка.
Прави впечатление, че ако пред ноември 2021 г. нарушенията са били 56 798, то за същия месец на 2022-а те са 77 331, без да е ясно на какво се дължи това увеличение с над 20 000 броя. Притеснително е също, че ако от ноември 2021 г. до май 2022 г. нарушенията средно месечно са били около 50 000, то след месец юни те скачат до над 80 000 бр. средно месечно.
Стойността на извършените нарушения възлиза на 62 689 340 лева и то, ако приемем, че за всички тези нарушения ще се заплати само компенсаторната такса в размер на 70 лв. От ЕЦТП припомнят, че средно за една година приходите от винетки са около 400 милиона лева.
Какви може да са причините за увеличаване на нарушенията:
- Вероятно с премахването на винетния стикер от предното стъкло голяма част от водачите просто забравят кога изтича неговият срок и няма какво да им напомни за това;
- Изключването на различни части от обхвана на платената пътна мрежа. По всяка вероятност има участъци от пътя, за които хората си мислят, че могат да се използват безплатно, но те реално са платени. Подобен беше случаят с гражданите от Пролеша;
- През летните месеци се забелязва голям ръст на нарушенията, но това вероятно се дължи на традиционното пътуване на т. нар. гастарбайтери. Това обаче ни показва, че чуждите граждани не заплащат винетни такси, когато преминават през България;
- Има и немалък брой хора, които объркват или регистрационните си номера, или декларират грешно превозно средство, най-често ремарке, когато закупуват винетки. И по този начин също стават „жертва“ на новата електронна система.
- Най-съществената причина обаче от всички е липсата на навременно уведомяване на нарушителите за допусната от тях грешка.
Уведомяването
Поради това, че още в началото, когато се разработваше новата система, имаше редица протести и заведени съдебни дела от страна на граждани за това, че ако декларират email или телефонен номер, по някакъв начин ще загубят анонимността си, то събираната информация при закупуването на винетка беше сведена до минимум.
Така дори и при желание от страна на АПИ да ви уведомят своевременно, че нямате винетка, на практика това може да се окаже доста дълъг и труден процес. И реално вие разбирате, че нямате винетка обикновено около година, след като вече сте извършили първото нарушение. През това време вероятно сте се превърнали в „системен“ нарушител и сте натрупали значителна сума пари от глоби за „без винетка“. Не е нормално глобите да се равняват почти на ¼ от приходите от винетки.
Системата
Безспорно е едно, системата работи и митовете, че тя не работи се опровергават именно чрез големия брой идентифицирани нарушения. Друг е въпросът колко ефективно работи, след като вместо да ни стимулира да си купуваме винетка, то ни превръща в „системни“ нарушители и длъжници.
Притеснително е мълчанието на държавата. Данните, които са поискали от ЕЦТП и първоначално са отказани, се оказа, че се докладват ежемесечно не само на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но също така и на министъра на финансите. Странно е това, че на никого не му е направило впечатление, че броят на нарушенията е значителен.
Следва да се повдигне и въпросът дали всъщност ненавременното връчване, липсата на информационна кампания или дори едно елементарно интервю на бившия председател на АПИ Иво Иванов, който преди това бе и Директор на Националното ТОЛ управление, нямаше да покаже, че има проблем и трябва да се вземат мерки.
Въпросите
-
Най-същественият въпрос тук е защо тези данни не са станали до момента публично известни?
-
Превърната ли е ТОЛ системата в средство за попълване на дупки в бюджета и защо с идването на служебното правителство броят на нарушителите нараства значително спрямо предишни периоди?
-
Дали това се дължи на незаинтересованост от страна на служебното правителство към проблема или действително става дума за превръщането на ТОЛ системата в средство за събиране на глоби?
-
По какъв начин се събират глобите от чуждестранните нарушители, преминаващи през територията на страната?
Изводи
В началото, когато беше пусната новата електронна система, надделяха исканията на различни кръгове. Едни не искаха да има повече стикери по предното стъкло, защото това било лобизъм. Други обратното, и в крайна сметка винетката се превърна в напълно анонимен продукт. По този начин нашето общество стана жертва на собствените си искания.
Реално по-възрастните хора по-лесно се ориентираха за срока на валидност на винетките от стикерите на предното стъкло, а може би и всички останали. Ако винетката не беше анонимен продукт, то голяма част от хората щяха да са уведомени навреме и никога нямаше да натрупат хиляди левове задължения.
Не на последно място и изваждането на част от обхвата на платената пътна мрежа на отделни участъци и създаденото объркване за това къде се пътува с винетка и къде без, също доведе до този резултат. Така, за да се изпълнят исканията на гражданите, макар и в по-голямата им част популистки, сега обществото е превърнато в „системен“ нарушител и така всички ние станахме жертва на собствения си популизъм.
