Седмицата започна с мандат и завърши със семеен скандал и развод
В юбилейното 50-о Народно събрание има 17 независими депутати.
Една партийна група вече е в историята още преди разпускането на парламента. 2024 може би ще бъде беляза от още един предсрочен вот.
Днес към групата на независимите вече бивши депутати от ДПС и БСП се присъединиха тези на „Величие“.
Новите 6 станаха част от формацията „на изгонените“ или доброволно напусналите партийните си групи, а в почти всяка една така имаше разцепления, проблеми, спад на електоралното доверие и дори отлив на членове.
Първи бяха БСП, които веднага след изборите избраха Гуцанов и Замфиров за свои ръководители, а преди седмица стана ясно, че Нинова няма шанс да бъде за трети път на председателки пост. Нейният лик бе демонизиран години наред от червените симпатизанти, които я наричаха „диктатор“, а тя три пъти подаваше оставката си заради ниски избирателни резултати. Толкова ниски, че вътрешнопартийното разделение доведе до 5-ото място за БСП в 50-ия парламент.
Първият независим депутат бе кандидатът от 25-и МИР в София – Калоян Методиев.
Той бе последван от депутатите от ДПС, в което настъпи „големият разлом“, но след 24 часа утрото се оказа по-мъдро от вечерта и двете Д-та – Делян и Доган, отново си подадоха ръка.
Масово областните структури на Движението в страната излязоха с декларации, че подкрепят почетния председател – Ахмед Доган, и председателят – Делян Пеевски. Но никъде не бе споменато името на съпредседателят Чакъров.
Самият Пеевски пък е назоваван именно по този начин – като председател, а не като съ-. Вчера той обяви, че е такъв. Днес пък стана ясно, че „ще са заедно с Доган“ и разделение няма.
Истината е, че докато процентите на БСП падат след всеки вот, и то съвсем очаквано и логично. Докато се образуват други извънпарламентарни леви формации, докато ГЕРБ както винаги разчитат на твърдия си електорат и докато ПП-ДБ бяха наказани, заради отровната целувка с Борисов, то ДПС бе до онзи ден символ на "стабилността" и никой не би предположил, че някога ще настъпи вътрешен срив в партията, нито че няКОЙ ще се позволи да се опълчи на Сокола, нито че дори ще се заговори за етническо напрежение и ЕООД.
Да, ама не! Още през февруари с избора на двамата СЪпредседатели стана ясно, че започват да текат нови процеси в партията на Философа. И ако отново ниКОЙ не очакваше Пеевски – човекът с най-много отсъствия като депутат, лицето от „Магинитски“, да застане начело на партията, то би трябвало да предположи, че явно близостта му с Доган е голяма, не случайно бе наречен със суперлативи - технократ, неочаквано силни за който и да е политик в страната ни.
ДПС преживява нещо отвътре, което може много трудно да се долови отвън. Винаги в партията, както и във всяка друга, но в по-силна степен са властвали железните правила на консервативното патриархално семейство – че проблемите се обсъждат само вкъщи и не излизат извън дома.
Е, не е ясно дали наистина между Доган и Пеевски е имало проблем, макар че думите на Пеевски, че в личен план няма проблем с агент Сава бяха подложени на съмнение и дори възникнаха въпроси за зависимостта един от другиго.
В крайна сметка Пеевски се снима заедно с Чакъров при посещението си при турския посланик. Изключени от групата бяха депутати „заради слабите резултати“ на изборите, а други си понесоха теглото, послушали Рамадан Аталай, който заяви, че Доган бил против подкрепата на кабинета „Желязков“.
Очакваше се и останалите 14 да бъдат аут след като не казаха „да“ на новия кабинет със стари министри, но това така и не стана, тъй като ДПС поставиха на кантар партийните карти и видяха, че ПП-ДБ биха станали втори и следователно са задължителен претендент за втория мандат.
А той – явно за по-голяма част от партиите не е добре да се осъществи и подадените заявки, че „ние друг мандат освен нашия няма да подкрепим“ не кореспондират с „българският народ не иска повече избори“.
В крайна сметка още в самата предизборна кампания се говореше за избори на есен, както и миналата година през април говорехме за избори през юни. Приказките са си приказки, но трябва да се чете между редовете.
ИТН и БСП – ако някой забеляза, бяха готови да дадат подкрепата си за „експертен кабинет“, дори усукванията и играта с думи клоняха към подкрепа на първия или третия мандат, но съзнаха, че който се докосне до ГЕРБ изгаря като феникс.
И говорейки за символи… седмицата започна с връчване на първия мандат, отхвърлянето му в сряда, а петък падение за „Величие“.
Партията, която се появи от нищото и отиде на същото място. Партията, която най-ярко отразява българския манталитет от последните 3 години, дори 30. Партията, чиито депутати с кръст над ризата, са ярка картина на онези „хахави“ хора, които са убедени, че земята е плоска, че ни облъчват с 5-джи и че ни пръскат от самолети с вируси.
И така, всяко Величие за три дни (казано метафорично), в които видяхме как ютуб влезе в НС, а след това се разедини. Депутати са заключвани в хамбар, заплашвани, основателят на партията е проверяван за данъчни престъпления, а самият той няма против за 365 жени през всички 365 дни.
Партия, в която полковниците са без чин, зам.-председателите на Парламента са бивши кадри на ИТН, а самият Марков призна пред медиите, че тя нямат структури из страната, но все пак преминаха 4-проценовия праг.
„Величие“ нямат наистина аналог в политиката, защото дори не са имали възможност да станат златен пръст като Атака или коалиционни партньори като НФСБ или ВМРО.
Те дойдоха в деня на изборите, всеки се питаше кои са те, разгледаха парламента и днес си отидоха, заличени от сайта на Народното събрание с надпис „0 депутати“.
И все пак се оказаха поле за забава и несериозни закачки, което е още по-трагично, защото представляват поне 100 000 души в тая държава, в която антиваксари са част от историческия план на „Историческия парк“.
Следва връчването на втория и третия мандат, за които Радев каза, че ще действа строго – както е предвидила Конституцията, изменена така, че ВАС още не се е произнесъл дали промените са правилни.
На политическия хоризонт, въпреки избори на есен и на пролет пак и отново, и отново, не се очертава скоро да изгрее слънцето. Или поне следващите две години ще преминат като последните три – в безвремие, до появата на мащабен и дългоготвен третомартенски политически проект, в който месията да изтласка последните днес и да бъде по-силен от първите. Но това е въпрос на хипотези, за които все още никой не говори или поне политолозите плахо формулират тези, почиващи единствено на „Поживьом увидим…“.
