На българина му дай празник, сам народът нарекъл за себе си
Между вярата и „табачната култура“ в Благоевград.
Григорианският календар свърши чудесна работа за всички празнуващи и почиващи в летния 15 август.
За разлика от други области в страната, в Пиринския край Успение Богородично има толкова голяма тежест, че измества пазаруванията в големите търговски вериги дори по Нова година.
На българина му дай празник, сам народът нарекъл за себе си.
И вероятно е така, защото в областта се подготвя „евакуация“. Пазарува се на килограм, на стекове, като че има бомбена заплаха. Дестинациите са няколко – на село, на вила, на море и домашен празник с приятели и роднини.
Всичко това се случва на фона на няколко негативни статистики, които не променят стойностите си от години насам.
Област Благоевград е на предпоследно място, а понякога и на последно по средна работна заплата. Хората са ограничени с възнаграждения, вариращи между минималната заплата и 1 700 лв.
Класовото разделение на обществото е породено от сивия сектор. Още една статистика: област Благоевград е първа в страната по отглеждане на наркотици. Само през изминалата седмица са унищожени над 3 тона канабис. Няма нито един задържан „земеделец“.
В същото време в областния център луксът и средната работническа класа се сблъскват като влака София – Кулата в скала.
Скъпи коли, скъпи жени, скъпи дрехи, хора със стил, подчинени на дадени марки са само част от пейзажа, който рязко констатира с тези, които всяка сутрин стават в 4 ч., за да отидат на работа с градския транспорт. Неизвестно остава как тези с видимо добро финансово положение по цял ден прекарват по така известните табаци с телефон в ръка, без работа, без работно време.
За тях всеки ден е празник, а за другата част от обществото – всеки почивен ден е добре дошъл, за да „се отпусне тая душа“.
„Ако знаеш с Кире как се напихме. Три дни бяхме на вилата! То нали е Богородица…“ ще чуете от дрезгав мъжки глас. И всичко това се случва докато съпругата на съответното изтрезняващо лице е била сутрин „за малко“ до църква или изобщо е пропуснала литургията, тъй като още предния ден семейството е събрало багажа и е потеглило към трапезата.
И ако някой каже, че всичко това е твърде кардинално, то огледайте се. Поразходете се в центъра на града, където все още хвърчат тротинетки въпреки забраната, и ще видите усмихнатите лица на теглилите кредит хора, за да отскочат до Гърция за няколко дни.
Онази максима, че човек се разполага според чергата си важи само за смазания дребен частен бизнес, който работи и събота, и неделя, за да може НАП, БАБХ, НОИ, РЗИ и всички останали абревиатури да бъдат спокойни, че при проверката всичко е изрядно.
И ако все повече общини в Пиринско (и Кюстендилско) обявяват 15 август за неработен ден, то справка в 22 области в страната показва, че НИТО една друга област не го е сторила с изключение на тези общини, чийто празник съвпада с религиозен такъв. Например Община Варна – 6 декември – Никулден – празник на града.
Така, все по-бедни и все по-богати ще оформят пазара в областта на хайдутите. Икономиката е по-скоро тъмна, работа има, но никой не иска да я върши за минималното, бягащите към чужбина се увеличават, въпреки поканата да се завърнат, културата е заменена от улична халтура, моторен рев, подвиквания и подсвирквания от усти с импланти колкото една гарсониера.
Пазарът на имоти предлага малки кутийки за хората с малки заплати и просторни земеделски площи, обособили поредния квартал в покрайнините.
В областта има няколко сектора, в които човек да се развие – туризъм, шивачки цехове и строителство, и все по-малко предложения за интелектуален високо платен труд.
Междувременно още една статистика показва, че областта е първа от години по най-ниска избирателна активност, в която е най-висок процентът на народните представители, събрали най-много преференции спрямо колегите си в страната.
Затова, както споделя интелигенцията от кореняци благоевградчани: Всички тука сме дяволи, затова сме изтикани в края – в пъкала.
