ВМРО-Кюстендил участва в отбелязването на Деня на Западните покрайнини. На осми ноември сръбските войски окупират Босилеград, много преди да се произнесе Международната разграничителна комисия. По силата на Ньойския договор от България са откъснати 3 града,120 села,116 училища и 45 български църкви - общо 1606 кв.км площ, обозначени с новото историко-географско понятие ,,Западни покрайнини". По онова време там живеят 64 509 души, като 54 758 са българи, 8637 - власи, 549 - цигани и само 127 са сърби.
На 15 и 16 юни 1924 година в София е основан Временен върховен комитет за бежанците, който свиква първата Конференция на бежанците от Западните покрайнини. Създадена е организация с повече от 3000 членове с 68 дружества. Започва издаването на вестниците „Западни покрайнини" и „Западно ехо". Представителят на организацията поетът Емануил Попдимитров пледира за правата на българите от Западните покрайнини пред редица международни форуми. Под ръководството на Емануил Попдимитров към Върховния комитет е създаден Научен институт „Западни покрайнини", в който членуват 44 именити български учени. Основната цел на Института е да събира и опазва материали за българския характер на населението в Западните покрайнини.
