Върховният административен съд проведе закрито заседание
Върховният административен съд сложи край на делото, с което Инициативен комитет от Благоевград оспорваше план-приемът за учебната 2025-2026 година, в която една от двете френски паралелки от Езиковата гимназия е отрязана.
Делото бе образувано по описа на Административния съд в Благоевград, който през юни се произнесе.
Жалбата на ИК бе определена като „недопустима“ от съдебния състав, тъй като училищното настоятелство не е страна, засегната от определения план.
Тя бе внесена от Инициативен комитет с членове Весела Апостолова – председател на училищното настоятелство, Даниела Йовкова – педагог, Дейвид Стефанов – възпитаник на френска паралелка, Чавдар Аладжов – родител, юрист, бивш възпитаник на ЕГ и Маргарита Георгиева от „Алианс франсез Благоевград“.
Училището няма правен интерес да оспорва заповедта на Ивайло Златанов – началник на РУО, се сочи още в мотивите на съда.
На 9 октомври е публикувано решението на по-висшата инстанция, а именно Върховния съд, пред която жалбоподателите оспориха решението на съда в Благоевград.
Но от ВАС посочват, че остават в сила "определение № 2580 от 03.06.2025 г. по адм. дело № 765/2025 г. на Административен съд – Благоевград. Определението не подлежи на обжалване".
Ответникът по частната жалба – началникът на РУО – Благоевград, не е изразил становище по нея.
Предвид статуса и областта на дейност на училищните настоятелства, съдът е извел обоснован извод, че за жалбоподателя не е налице пряк правен интерес от оспорване на заповедта на началника на РУО – Благоевград. Решаването на въпросите, свързани с държавния план-прием, с който се определя броят на паралелките в учебните заведения за съответната учебна година, е предоставено на органите, оправомощени да участват в процесите по организация на дейностите в училищното образование при прилагане на държавните образователни стандарти и на органите, натоварени да упражняват контрол и управление на образователните институции. Съгласно чл. 257, ал. 1 и 2 ЗПУО, директорът на училището е орган за управление и контрол на учебното заведение и представлява същото, следователно разполага с правомощието да оспорва административните актове, които по неблагоприятен начин засягат образователната институция, която представлява. Училищното настоятелство е самостоятелен правен субект, отделен от училището, по определението на чл. 306, ал. 1 ЗПУО. Училищното настоятелство на ЕГ „Академик Людмил Стоянов“ – Благоевград според устава си е независима доброволна организация на граждани за осъществяване на общественополезна дейност, обединяващо на доброволни начала родители, учители, общественици, научни и културни дейци, бизнесмени, съпричастни към просветното дело, готови да съдействат за напредъка на училището. Регистрираните цели на сдружението в обществена полза и тяхното постигане представляват неговите законни интереси и то разполага с правото да ги защитава пред съда, когато са засегнати неблагоприятно. В случая обаче предметът на обжалвания акт е свързан с учебната дейност на образователната институция и не попада в очертаната от закона и устава сфера на дейност, насочена към подпомагане на училището и произтичащите от нея функции и задачи на училищното настоятелство. Ето защо съдът правилно е приел, че актът не засяга пряко и непосредствено законни права и интереси на жалбоподателя и за него не е налице пряк и личен правен интерес да оспори заповедта на началника на РУО – Благоевград по чл. 143, ал. 2, т. 1 ЗПУО. Аргументи в обратна насока не могат да се изведат и от Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на ВАС, съгласно което юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им, а по съображенията изложени по-горе във връзка с насочеността на целите и предмета на дейност на училищното настоятелство според закона и неговия устав, такъв не може да се изведе в настоящия казус. Поради това съдът е достигнал до правилен извод, че училищното настоятелство не притежава активна легитимация да оспори административния акт, издаден във връзка с дейността по организацията на учебната дейност, както и не може да сезира съда в качеството на процесуален субституент на органа по контрол и управление на образователната институция.
Неоснователни са доводите в частната жалба, свързани с предвидената възможност в чл. 309, ал. 2, 7 ЗПУО за подаване на сигнали при констатирани нарушения при управление на училищното заведение. В чл. 309, ал. 2, т. 7 ЗПУО е посочено, че училищните настоятелства сигнализират компетентните органи при извършени нарушения в системата на предучилищното и училищното образование. Правото да се подаде сигнал при данни за извършени нарушение в сферата на училищното образование е различно по своето съдържание от правото да се сезира съда с жалба срещу административните актове, издадени при упражняване на правомощия от административните органите в сферата на държавната политика в училищното образование. Ангажиментите на училищното настоятелство за осигуряване на оптимална среда за обучение и развитие на възпитаниците на учебното заведение обосновават неговата заинтересованост по въпросите, свързани с подпомагане дейността на училището и неговия просперитет, но същата не представлява правен, пряк и личен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК от оспорване на административния акт по чл. 143, ал. 2, т. 1 ЗПУО пред съда. Изложените от административния съд мотиви в тази насока са подробни и коректни, съобразени са с трайната съдебна практика и решенията на Конституционния съд относно приложението на общата непълна клауза за обжалваемост на административните актове по чл. 120, ал. 2 КРБ и се подкрепят изцяло от касационната инстанция.
