Състезателният дух завладява града
Сирни заговезни отдавна е празник, тачен от гоцеделчевци – и от млади, и от стари. Впрочем, както би трябвало да бъде, водещи са младите. Специално за този ден много местни младежи и девойки, млади мъже и жени, от години напуснали малкия град, се завръщат в него, за да участват в празника.
Подготовката започва ден - два по-рано. Градът сякаш е завладян от състезателен дух - в кой квартал сирницата ще е най-голяма и ще се вижда най-далече?
По-опитните закрепват пилона, около който ще се нарежда хвойната, а децата, организирани от бащи ентусиасти, заминават за близки местности, за да я „добиват“. После думата отново имат вещите в „занаята“, така че от камарите хвойна да се оформи стройна сирница, колкото може по-висока.
Еуфорията расте с всеки час. Най-нетърпеливи са малките, те трудно дочакват вечерта и едва изтърпяват хубаво да се мръкне. А големите не бързат, нека първо съседите „изгърмят патроните си“…
Огънят най-после пламва и безброй искри политат към небето. Красотата привлича съкварталците и към огъня прииждат още и още хора – майки с деца на ръце, вече улегнали мъже, по-млади и по-възрастни баби и дядовци.
Междусъседското веселие започва, нареждат се трапези, вдигат се наздравици… Хората имат нужда заедно да се повеселят и хоро да завъртят.
А огънят пращи, сякаш доволен, че е успял да ги ободри и обедини!
