Малкият Рилски манастир - така наричат църквата "Света Богородица" в китното кюстендилско градче Бобошево. Иззидана от камък с тухлени пояси и 18 вътрешни кубета, разположени върху десет монолитни колони, в архитектурно отношение тя е умалено копие на Рилската света обител. И това не е случайно, защото за градежа е поканен не кой да е, а прочутият майстор Миленко от радомирското село Блатешница, построил южното крило на манастира с монашеските килии, трапезарията, игуменарницата и библиотеката, гордост на възрожденската ни архитектура.
Храмът в центъра на Бобошево е сред най-величествените църковни сгради у нас. Трикорабната базилика е вдигната върху колони с дължина 24 метра и ширина 8 метра. Основите на църквата са положени през пролетта на 1851 година, като строителството продължава повече от десет години. В градежа се включват всички - от местните първенци до най-бедните жители на тогавашното село. Начинанието не един и два пъти е било на косъм от провал, защото бобошевци трудно са събирали необходимите пари за майстори и строители. През 1865 година десет църковни настоятели са хвърлени в тъмница заради дълг от 33 600 гроша към Рилския манастир.
Според местния етнограф Иван Кепов, събрал историята на храма и Бобошевския край в книга, разноските по изграждането на храма били огромни и за да погасят задълженията, хората са били принудени да поискат заем от Рилската света обител.
На 1 декември 1865 г. бобошевските първенци подписват записна запис, че се задължават да погасят в полза на монасите 30 000 гроша главница и 3600 гроша лихва. Парите трябвало да бъдат изплатени на три равни вноски. Още на първия падеж обаче хората в Бобошево не могли да съберат сумата. Манастирът и поръчителите незабавно предприели сурови мерки срещу длъжниците. Десет църковни настоятели са задържани и пратени в затвора в Дупница, пише българският етнограф и изследовател на историята на този край Иван Кепов.
Хвърлянето на местните първенци в тъмницата стреснало жителите на селото. Буквално за няколко дни от всички къщи е събрана сумата и първата вноска била погасена. Скоро след това затворените църковни настоятели са освободени, а останалата част от огромния дълг местните жители изплащали в срок. Че мащабното строителство на църквата затруднявало бедните селяни, личи от запазени документи, които разказват, че само на зографа Станислав Доспевски и хората му трябвало да се платят 24 000 гроша. Бобошевци обаче успели да съберат само 14 000 гроша, а за остатъка художникът завел съдебно дело. В София подсъдимите се споразумели с майстора и той им опростил част от дължимата сума.
Канят двама владици и Неофит Рилски за освещаването
Църквата "Света Богородица" е тържествено осветена в присъствието на всички жители на Бобошево, на хора от близките села и гости от Кюстендил, Дупница и Горна Джумая. За тържеството бобошевци изпратили покана първо до самоковския владика, който обаче отказал присъствие. След това пратили писмо до Неврокопския владика, но и той не ги уважил, а предложил да изпрати архимандрит. Недоволни и обидени от това отношение, за да придадат по-голяма тържественост на събитието, местните първенци решили да поканят Неофит Рилски, когото смятали за по-голям и по-достоен от всеки владика. Неясно защо обаче и патриархът на българските книжовници също не се отзовал. Затова освещаването на храма станало само в присъствието на по-нисши духовници.
Бобошевската църква никога не е била богата на имоти, пише историкът Иван Кепов. През турско робство е притежавала само една ливада от 42 дка, от приходите на която до Освобождението се покривали разходите по издръжката на храма. Има писмени документи, които разкриват, че нивата не един и два пъти е била залагана от църковните настоятели за дребни суми, с които се извършвали ремонти по фасадата.
Местните жители били освободени от данъци
Църковната сграда е висока десет метра - нещо, което е било абсолютно забранено във времето, когато е строена. В ония години Бобошево е било частно владение на Есмихан султан, дъщеря на султан Селим Втори. Заради това местните жители доста дълъг период се ползвали с някои привилегии - били освободени от плащане на данъци и повинности, а също така и от събирането на момчета за еничари. Вероятно заради това местните първенци си позволили да нарушат тогавашните закони и да издигнат толкова голям храм.
Във вътрешността на църквата като втори етаж е построено така нареченото женско отделение за 150 жени, а в ниската част храмът е побирал 650 богомолци. Подът бил покрит с големи квадратни тухли, но през 1923 г. тухлената настилка е заменена с мозайка.
В началото камбанарията е била неразделна част от храма и се издигала високо над покрива. На 2 март 1904 г. силно земетресение събаря камбанарията, една от камбаните е счупена, повредено е и западното преддверие. Три години по-късно всички повреди са поправени от майстор Славе Илков от Радомирско, като новата камбанария е построена отделно от църквата в южната част на църковния двор, където се намира и днес.
Изписването на огромната за времето си църква е поверено на големия възрожденски художник Станислав Доспевски и на братята му. В изографисването са привлечени и местният майстор Георги Веселинов-Зограф, както и самоковски зографи.
Днес църквата "Света Богородица" е действаща, но отваря само в неделя и на големите християнски празници. Преди години тя е ремонтирана с помощта на местния строителния предприемач Димитър Кондев.
Наричат Бобошево българския Ерусалим
Бобошевският край е известен и като българския Ерусалим. И това не е случайно, защото в малката община, в която живеят около 3000 души, са разположени близо 40 храма и параклиси.
В село Скрино е родното място на свети Иван Рилски. В манастира „Свети Димитър” над Бобошево, разположен под самия връх Руен, покровителят на българския народ добива първите знания от богослужебните книги. По-късно светецът се уединява в една от близките пещери и се отдава на живот в лишения, пост и молитва. Именно оттук тръгва светецът, за да се установи по-късно във великата рилска пустиня и да основе Рилската света обител.
В тази община се намира и Руенският манастир, изграден върху останките на стар православен храм. На няколко километра от Бобошево е и средновековната църква „Свети Тодор”, която датира от Х-ХII век. Другата гордост на местните жители е храмът "Свети Атанасий", построен през 1590 година. В района има осем оброчища, на които някога е имало църкви.
Днес в Бобошево годишно се правят 15 курбана в чест на различни светци.
ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ "ФОТО МРЕЖА"
