Основната кюстендилска археологическа сензация на 2008 година вече трета година тъне в бурени и прах. При спасителни разкопки тогава откриха за първи път мозайка, намираща се някогашен частен дом. Находката е от времето на Византийската империя – края на ІІІ или началото на ІV век. Разкопките все още не са довършени, а мозайката е складирана в насипен вид, без да има яснота каква ще бъде съдбата й. Целият обект, намиращ се на ъгъла на улиците Цар Симеон и Люле Бургас, вдигна много шум и радост около себе си преди време.
Днес, незавършените спасителни разкопки обрастват с бурени. Мозайката пък, която беше демонтирана и запазена от капризите на времето, стои и чака бъдещата си публика в склада на Регионалния исторически музей. Но поне за нея има кой да се погрижи, макар и в бъдеще. Още около 200 квадратни метра други римски мозайки правят компания на тази от улица Люле Бургас № 2 в складовите помещения на музея, разказва директорът Валентин Дебочички. След довършване на работата върху новата сграда на музия – бившия тютюнев склад срещу хотел Вълбъжд, ще има достатъчно експозиционно пространство. Друго е положението с частния дом на Люле Бургас.
Експертизата от бившия НИПК (Национален институт за паметниците на културата) задължи собствениците да консервират и експонират архитектурното откритие. Оказа се обаче, че те нямат ресурс да поемат необходимите разходи. Държавни пари също няма, макар да остава не съвсем ясно според каква логика собствениците на имота да трябва да бъдат обезщетени. Така порочният кръг се върти вече трета година – време, в което мястото се руши, а уникалността на мозайката остава на тъмно.
Археологическият резерват, който обхваща централната част на Кюстендил, пази двехилядолетната история на града. Че буквата на закона не е достатъчна за опазването на културно историческото ни наследство, мълчаливо показват оставените на дъжд, вятър и собствения си късмет археологически обекти.
