Две трети от служителите в туристическия сектор са сезонни работници
Туристическият сектор изживява една от най-големите кризи през последните десетилетия. Това заявяват от Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ).
На срещи с представители на политическите сили, кандидати за настоящия парламент Алиансът представи своята визия за развитие на сектора и краткосрочните мерки, необходими за оцеляването на индустрията.
Сред най-важните въпроси, които трябва да бъдат решени от управляващите, според АТИБ е въпросът с липсата на достатъчно персонал за сектора и рискът туристическият бизнес да остане без работници.
Те припомнят, че близо две трети от служителите в туристическия сектор са сезонни работници, като техните интереси продължават да не са защитени, поради което голяма част от тези служители напускат.
Според бранша държавата може да подпомогне бизнеса, като улесни процедурите за наемане на служители от Молдова, Украйна, Северна Македония, Сърбия и всички останали държави, в които има български малцинства. Необходимо е да им бъдат издавани визи с период на действие от поне 6 месеца вместо досегашните 3 месеца, независимо дали става въпрос за студенти или за вече завършили образованието си хора.
Те са категорични, че е належащо да се помисли за програма за сезонните работници.
"Как правим бизнес без тези хора? Как оцеляват те след сезона и как ние оцеляваме следващият сезон без тях, след като тези искания се неглижират, а парите за сезонните работници, които са осигурени, се харчат не в интерес на бизнеса", питат от обединението на туристическия бизнес.
Те настояват обучителните курсове да започват веднага след туристическия сезон, за да могат заетите в сектора да почувстват сигурност, че работодателите и държавата имат нужда от тях.
Според АТИБ, за да се реши изцяло проблемът с кадрите в туризма, е нужно и да се облекчи декларирането на договорите на членовете на фамилията, които подпомагат семейния бизнес, да се позволи на младежите от 14 до 16 години да работят в обектите, собственост на семействата им, да се улесни подписването на краткосрочни договори за наемане на персонал подобни на тези в селското стопанство за организиране на специални събития като сватбени тържества или абитуриентски балове, да се въведе почасово заплащане, да се разреши на учениците да работят до 22 часа, практиките на професионалните училища да се провеждат в активния сезон за срок от поне един месец и учениците да получават заплащане за труда си по време на практическото обучение в реална среда, като тази практика да е задължителна.