Туристи от ТД „Осогово“ посетиха Родопите. Вековни гори, чист въздух и бистри като сълза извори бяха една малка част от пейзажа, на който се наситиха сетивата на туристите на екскурзионното летуване, организирано от туристическо дружество „Осогово“ - Кюстендил.
Прогнозата за времето беше, че пет дни ще вали, но това не отказа тирустите. От 24 до 28 май те успяха да посетят Ситовски надпис, с. Ситово, с. Лилково, хижа Персенк, връх Малък Персенк, хижа Скалните мостове, Чудните мостове, хижа Кабата, връх Цирикова черква, скален феномен Костен камък, водопада Скакалото, с. Орехово, водопад Сливодолското падало и Бачковския манастир.
За лечебното аязмо, намиращо се на най-високата точка на село Ситово, близо до последните къщи местните хора им разказаха, че самата баба Ванга е пращала стотици страдащи хора, за да се излекуват тук. Според различни изследвания на водата се доказва, че лекува кожни проблеми, тъй като е с по-висока радиоактивност и е много чиста и пивка.
След като запалиха по свещичка в каменната църква „Свети Архангел“, чийто градеж е започнал през лятото на 1858 г. Групата се запъти към хижа „Персенк“. Там беше и следващата им нощувка. На следващият ден разходката на туристите продължи по билото на планинския хребет Чернатица, вървейки по античния римски път, известен като Виа Егнация.
Една част от групата се отклони, за да изкачи връх „Малък Персенк“ (2074 м.), Той е втори по височина връх в Родопския дял Чернатица. Другата група се отправи се към карстовата долина на река „Еркюприя“, където се намира скалният феномен – Чудните мостове. В миналото са представлявали една цяла пещера, но поради рушащото действие на речните реки, части от пещерата се срутват и така се образува сегашният вид на забележителността, напомнящ мостови съоръжения.
Легендата за създаването на Чудните мостове разказва, че преди много години в село Забърдо незнайно откъде се появил змей, който започнал да опустошава стадата на местните пастири. Дълги години те страдали от набезите на злодея и един ден, най-накрая, измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (горящо вещество), запалили го и го изпратили срещу змея. Той го глътнал и в него бавно започнало да се разгаря огън.
Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, но накрая се сгромолясал на земята и от удара се отворила голяма пролука. Когато костите му изгнили, на тяхно място се появили огромните сводести мостове, които днес са едни от природните чудеса на България.
Едно райско местенце за отдих, за похапване на традиционните за този край питури, качамак, пататник, кисело мляко, клин и за спокойно съзерцание на зеленината наоколо. И всичко това озвучено от ромона на близката рекичка. Какъв по-добър завършек на един ден сред природата на божествената Родопа планина!
Четвъртият ден от екскурзионното летуване на туристите започна с пороен дъжд. Част от групата реши да отиде с транспорт до село Орехово, където имаше резервация за нощувка. Останалите се отправиха към хижа „Кабата“. Орехово е китно родопско селце, разположено амфитеатрално на левия стръмен бряг на река Орешица. Още с първите стъпки в селото човек разбира, че тук всичко е различно.
Тук властват хармонията и добротата, a над къщите, величествено се издигат възвишенията на Родопите с вековните си иглолистни гори. Жителите на малкото селце – истински родопчани, с приветливи усмивки посрещат гостите си и изпълват душите ни с радост и надежда, че все пак някъде доброто все още съществува.
Последният ден туристите посетиха Сливодолското падало – най-високият водопад в Родопите. Водопадът се намира в резерват „Червената стена“ и до него се стига по приятна горска пътечка по течението на река Сливов дол. На места водата е зеленикава, пада по отвесни мъхести скали. По пътя към водопада човек може да се наслади на множество каскади и малки водопади.
Силиврякът, който расте по тези места внася приветливост в тази иначе страховита цепнатина.Уникално растение, запазило се повече от 10 000 години. Местните хора го наричат Орфеево цвете. Легендата разказва, че малкото растение с бледолилави цветове, изникнало от сълзите на митичния родопски певец Орфей, който безутешно скърбял по любимата си Евридика, изчезнала завинаги в подземния свят.
