Групата по туризъм към Туристическо дружество „Осогово” този път избра дебрите на малко известната планина Славянка. Първият ден етусиастите посетиха село Голешово. Селото се оказа приятна изненада за всички.
„Очаквахме да видим обикновено българско село, с малки и грозни къщи. А сякаш се върнахме със 100 години назад. Всички къщи около нас бяха стари, големи, с интересна възрожденска архитектура. За съжаление много от тях явно са необитаеми. А дори и тези, в които все още живеят хора, постепенно се рушат. Между къщите има малки зеленчукови градинки, а над тях се вият асми. В съботната привечер централната улица беше доста оживена. Възрастни хора седяха на пейки пред къщите и разговаряха. Имаше и няколко деца, явно на гости при баби и дядовци за ваканцията“, разказва секретарят на дружеството Силвия Михова.
В центъра на Голешово е издигнат паметник в чест на Стойо Хаджиев, верен другар на Яне Сандански. Той участва в Македоно-одринското освободително движение, оставяйки следа в сърцата на местното население. В пещерата Капе пък са се крили четниците на Гоце Делчев.
През втория ден туристите изкачваха Гоцев връх. „За Славянка сполучливо можем да поставим етикета "непознато", но напоследък все по-често започва да изскача от този или онзи туристически пътеводител. Въпреки последните думи, ако търсите място, което да е интересно, тихо, безлюдно и до голяма степен да е синоним на „широта“ – то дебрите на Славянка е избор, който си заслужава!“, казват още участници в похода.
Славянка е малка по площ планина, издигаща се на границата с Гърция, на юг от Пирин. До 1954 г. се е казвала Али ботуш. През 30-те години е имало предложение да бъде преименувана на Китка планина. Най-високият връх е Гоцев връх (2212 м), който се издига на българо-гръцката граница. Планината е свързана с Пирин чрез Парилската седловина, а също така и с планините Стъргач, Черна гора и Сенегалската планина.
При хубаво и ясно време се виждат 22 планини, включително и дом на гръцките богове „Олимп“. Планината Славянка е описана в произведението „Хайдушки копнения“ на поета-революционер Пейо Яворов. Тя е давала закрила и е била едно от любимите места на Гоце Делчев, дядо Илия Кърчовалията, Йонко Вапцаров, Яне Сандански, Атанас Тошовалията, както и на много други свои незабравими герои.
