Според бившия премиер Зоран Живкович и сега на власт в Сърбия е недемократичен режим
Преди 23 години, на 5 октомври 2000 г., в Белград се състояха масови демонстрации на привърженици на тогавашната Демократична опозиция на Сърбия /ДОС/, които доведоха до оставката на бившия президент на Съюзна Република Югославия Слободан Милошевич и големи политически промени, припомнят днес белградските вестници. Протестът в центъра на Белград пред сградата на парламента беше организиран след като Съюзната избирателна комисия оспори победата на кандидата на Демократичната опозиция на Сърбия Воислав Кощуница на изборите за президент на СРЮ, проведени на 24 септември 2000 г. Масовите демонстрации бяха предшествани от обща стачка, свикана от лидерите на тогавашния ДОС.
Съюзната избирателна комисия обяви, че кандидатът на ДОС Воислав Кощуница е спечелил 49 процента от гласовете и обяви нов тур на гласуването. Представителите на ДОС заявиха, че Кощуница е спечелил 52,54 процента от гласовете и отказаха втори тур на изборите.
Оценките за броя на участниците в протеста в центъра на Белград се различават, но това бе една от най-големите демонстрации срещу властта на Слободан Милошевич. Масовостта бе пряко породена от широко разпространеното убеждение, че е имало изборна манипулация, както и от масовото недоволство, натрупано през 90-те години, отбелязва вестник "Политика".
Тогава в Белград се стекоха десетки хиляди граждани от страната, най-вече организирани от ДОС. Колони от автобуси и други превозни средства се придвижиха от различни части на Сърбия към Белград. Известно време полицейските сили се опитваха да спрат колоните по местни и регионални пътища, както и на подстъпите към Белград. Някои демонстранти нахлуха в сградата на Скупщината, която беше охранявана от малък брой полицейски сили. Имаше нахлуване и в сръбската телевизия РТС, където бе предизвикан пожар.
На следващия ден Слободан Милошевич призна изборното си поражение. След срещата с Воислав Кощуница, кандидат-президент на ДОС, на 6 октомври около 22:00 ч. той се обърна към обществеността и обяви оттеглянето си. След това Милошевич поздрави опонента си за победата и обяви, че отсега нататък ще се посвети на семейството си.
Милошевич бе арестуван на 1 април следващата година и през юни бе екстрадиран в трибунала за военните престъпления в бивша Югославия в Хага, където почина по време на процеса през март 2006 г.
На 7 октомври 2000 г. Воислав Кощуница положи клетва пред депутатите в Скупщината. По официални данни на изборите през септември 2000 г. Кощуница е получил 2 470 304, или 50,24 процента от гласовете, а Милошевич 1 826 799, или 37,15 процента от гласовете.
Протестът на 5 октомври даде жертви - активистката на Демократическата партия на Сърбия (DSS) Ясмина Йованович загина при падане под багер, а участникът в протеста Момчило Стакич почина от инфаркт. Ранени бяха десетки протестиращи граждани и служители на полицията.
Лидерите на широката коалиция от партии, съставляващи тогавашния ДОС, 23 години по-късно са на различни и дори противоположни страни, когато става въпрос за политическата им ориентация. Ключовите фигури от тези събития вече не присъстват на политическата сцена. Зоран Джинджич, един от основателите на ДОС, и Слободан Милошевич не са сред живите. Воислав Кощуница се оттегли от активната политика.
"Въпреки че могат да се правят паралели между 5 октомври 2000 г. и днес, това са събития в политически и исторически различен контекст. Периодът на Милошевич се характеризира с общото отсъствие на политически свободи, докато днес сме в ситуация, в която актьорите имат свободата да се организират политически, но не и в социалното и медийното пространство, за да представят на избирателите вижданията си за политиката“, заяви за вестник "Данас" Боян Вранич, професор във Факултета по политически науки, сравнявайки ситуацията преди октомврийските промени преди 23 години и днес.
Други интервюирани от "Данас" анализатори са съгласни с твърдението на Вранич, че това са два различни исторически и политически периода, но отбелязват, че двата периода са свързани от факта, че на 5 октомври, както и днес, на власт е диктатор, който се крие зад демократични структури, и безспорна прилика е, че едни и същи структури бяха на власт тогава и сега, отбелязва белградският вестник.
Зоран Живкович, бивш премиер и един от организаторите на 5 октомври, смята, че няма преки прилики между периода преди 23 години и сегашната ситуация, но че има прилика - недемократичен режим отново е на власт в Сърбия и този режим е проблем за Сърбия заради примитивизма и престъпността си.
"На 5 октомври защитихме изборната победа, а днес опозицията дори не знае дали отива на избори, в колко колони и с какви идеи. Бившата опозиция имаше споразумение година преди изборите на 24 септември, спечели ги, предотврати кражбата на изборите и принуди Милошевич сам да признае изборните резултати. Така че разликата е голяма спрямо днешната опозиция, но аз живея с надеждата, че сегашната опозиция ще разбере историческата си отговорност и ще преодолее това, което я натоварва сега, а това преди всичко е желанието на 20 от тях да бъдат лидери. Защото лидери стават, когато печелят, а не когато говорят за себе си като за такива", посочва Живкович.
Попитан дали днес гражданите са незаинтересовани поради разочарованието след петооктомврийските промени, той заяви, че е имало няколко правителства, които са се етикетирали като петооктомврийски, но единствената реална политика на прехода е водена от 6 октомври 2000 г. до началото на от 2004 г., "а след това се изградиха още лични кариери и реформите бяха заметени под килима".
"Това забавяне и изоставяне на целите от 5 октомври доведе до връщането на Сърбия в първоначалното й състояние. На практика през 2012 г. се случи контрареволюция. Но преди всичко е необходима ясна програма на опозицията, съвместно представяне, ясен контрол на изборите, така че правителството дори да не си помисля да краде“, каза Живкович и добави, че опозицията греши в точното определение на целите си и методологията за постигане на тези цели.
Драган Шормаз, който измина пътя на участник в петооктомврийските промени през близък съратник на Вучич до един от малкото хора, които му обърнаха гръб, смята, че няма голяма прилика между периодите на управление на Милошевич и Вучич, защото времевата дистанция си казва своето, а освен това геополитическата ситуация. днес е различна. "Прилика е обаче, че и днес на власт е диктатор, който се крие зад демократични структури, дори можем да кажем, че това е "мек фашизъм“, каза той. И Милошевич, и Вучич използват едни и същи методи: корумпиран изборен процес, законодателни пречки, които подкопават демократичния ангажимент, незаконно наблюдение и подслушване на граждани, натиск върху публичния сектор, незачитане на съдебни решения, криминализиране на почтени хора, насърчаване на престъпност и корупция, подбуждане към омраза и създаване на външни и вътрешни врагове, използване на насилие и сплашване, потискане на медиите и свободата на мнението. Вече не се интересувам от Милошевич, той е грозно минало, но Вучич е най-лошото възможно настояще“, отбеляза Шормаз, цитиран от вестник "Данас". /БТА/
