В лунен пейзаж е превърнат районът над рудник „Ораново“ в едноименния симитлийски квартал. Огромни кратери са зейнали на баира. Земната повърхност е набраздена и дори с просто око се вижда как пръстта се свлича и скоро ще стигне до къщите в подножието.
Свлачища пълзят и застрашават да пометат миньорския квартал.
„Всяка година баирът поддава. При всеки по-обилен дъжд се образуват нови свлачища, а пукнатините в земята стават все по-дълбоки. Ето, погледнете отсрещния склон, като отсечен с нож е. Половината от него се е сронила“, казва бай Асен, който е прекарал целия си живот като въклекогач и познава до болка и проблемите на миньорите, и на останалите жители на „Ораново“.
До отсрещния баир, под който всъщност се намира рудникът, изграден преди повече от 40 години, се стига по черен път, криволичещ между зейналите пукнатини, който води към шахтите на мината.
Осеян с ръбести камъни и вдлъбнатини, по него кола трудно минава. Навремето по този път работниците прекарвали материали за рудника. Сега обаче той почти не се използва и е обрасъл в буйни треви и храсталаци.
Колкото повече се изкачваш по него, толкова по-зловеща става гледката. Пред погледа се разкриват едно по едно десетки свлачища и рухнали склонове, някои от които са погълнали дори големи дървета.
Вече няма и следа от някога гъстата гора. Тишината и пустощта е толкова всепоглъщаща, че човек има усещането, че всеки момент земята под краката му ще се разтвори и ще го погребе.
Рудник "Ораново" е един от най-опасните и тежки у нас. Само тук въглищата се добиват по метода на обрушването. Правят се огромни подземни галерии, добива се материалът, който се изнася, и оставя след себе си огромни кухини, които с нищо не се запълват.
"Този баир под нас е една кухина. Така е заради десетките тунели, направени от миньорите. Ето затова баирът пропада, бавно, но сигурно. Дори и при най-малкото земетресение, ще се свлече и ще отнесе целият квалтал", коментират местните жители.
Притесненията на хората се засилват, когато завали обилен дъжд. Причината е, че водата се просмуква в рудника. И тогава земната повърхност още повече сляга.
В "Ораново" всички разказват, че в самата база на мината се е образувало нещо като огромно езеро, което става все по-голямо при всеки следващ дъжд.
Това блато не се отводнява и с времето водата навлиза в подземните галерии на рудника.
"Най-вероятно това е и причината за свлачището, което потрупа четиримата млади мъже. Тогава водата изби в забоя и предизвика огромното срутване", предполагат живеещите в симитлийския квартал.
Лунният пейзаж на оголения баир обгръща цяло Ораново. Докъдето поглед ти стигне, се виждат кратерите. И ако за човек, попаднал за първи път там, гледката е смразяваща, то за пастирите, които всеки ден изкарват в района животните си, тя е нещо обичайно.
Свлачищата, предизвикани от рудника, може днес все още да не са заплаха за орановци, но от въгледобива къщите и дворовете им непрестанно са покрити с черен прахоляк.
„Защо го наричат рудник убиец? Та Кресненското дефиле не взима ли повече жертви“, споделя още бай Асен, който не дава лоша дума да се изрече за мината, която осигурява поминъка в цялата община.
ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ "ФОТО МРЕЖА"
